Често ли ти се случва да гледаш през прозореца,
да следиш с поглед стичащите се по стъклото капки вода
и да мислиш, че светът е безкрайно скучно място за живеене?

Събуждаш се сутрин
и тайничко надничаш зад завесата.
С надеждата, че през този ден слънцето
ще свети по-силно от обикновено...

Но то само те заслепява с лъчите си
и дори ти се присмива сякаш...
Жалко, казваш си ти тогава.
Явно и този ден няма да е
с нищо по-различен от другите...



Затова продължаваш да чакаш.
Чакаш да свърши денят, седмицата, месецът, годината...
А след време се усещаш, че животът безвъзвратно си отива,
докато ти все още стоиш и чакаш подходящия момент,
за да му се насладиш и да го изживееш пълноценно...



И от един момент нататък,
някак несъзнателно, като по навик
започваш да чакаш всичко да свърши.
А това ти носи безкрайно разочарование и умора...



Питаш се,
кога най-накрая ще започне "истинският живот" -
онези прекрасни, незабравими моменти, заради които
си струва да преглътнеш всички сълзи и обиди
и да гледаш с вяра напред...



Сякаш всички вече сме забравили първоначалната си цел
и просто ей така си чакаме по навик. Чакаме "нещо"...
Забравили сме какво искаме и какво всъщност е важно за нас...



Не осъзнаваме, че докато чакаме
да се случи нещо "голямо, интересно, важно"...,
всъщност пропускаме реалната красота около нас,
пропускаме същественото...



Пропускаме малките неща, които се случват,
докато ние просто си стоим и очакваме
да се случи нещо велико и грандиозно,
за да бъдем щастливи...



Пропускаме
усмивките и погледите...



Пропускаме
изгревите и залезите...



Пропускаме
любовта и емоциите...



Пропускаме настоящето
в стремежа си да дочакаме бъдещето!
Пропускаме "днес", защото все искаме да живеем "утре"...



Докато ти гледаш през прозореца
и следиш с поглед стичащите се по стъклото
дъждовни капки...



Докато ти стоиш там така вглъбен,
апатично чакайки да блеснат
слънчевите лъчи...



Часовникът на Живота продължава
тихо и монотонно да отброява
изгубените ти минути...



Бавно, но последователно и безвъзвратно
отлитат миг след миг от твоя Живот
и се превръщат в минути, часове, дни, седмици...
Превръщат се в минало!



И без изобщо да усетиш как е станало,
някой ден с ужас ще установиш,
че почти е излетял Животът ти...



Не чакай да дойде този ден!
Направи го сега - спри дъжда!
Разкъсай облаците и създай свое собствено слънце,
което да огрее с лъчите си деня ти!



Спри да чакаш!
Направи нещо с Живота си!
Сам създай своето щастие,
не стой и не чакай то да дойде само при теб!



Стани приятел на часовника!
Вземи го уверено в ръцете си
и сам стани господар на Живота си!



Живей Тук!
Живей Днес!
Живей Сега!
Живей на Мига!

Няма как да не си чувал, че...

Животът е това, което се случва,
докато ТИ градиш планове за него!

 

***

                                                        Харесва ми... ТУК ;)

blagodarq ti mila za bloga
stopli me...
za mig usetih 6tastieto...

извечни мъдрости с подходящи снимки, поздрави :))))

Докато чакам
голямото щастие
да дойде "Здравей" да ми каже,
от зрънцето обич,
от шепата нежност
трябва ли да се откажа?

...Ясно е, че не трябва, нали?