Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2007 00:48 - ПЛЕНЕНА СЯНКА
Автор: evelin Категория: Изкуство   
Прочетен: 4758 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 09.08.2007 10:03





Безлуние...
         Бушуващо море...
                        Скала надвиснала...
И ти!
Бос... останал си по риза.
В ранени длани -
                                   бисерни сълзи.
Редом с мъката седиш наблизо.

Защо ли...
                  сянката ми ти отвлече,
в скалистия бряг я вгради?!
Търсейки вечност...
                           любовта ни обрече
и в глътка безвремие удави.

Потъва полумрака...
                                              Лутам се...
Към светлината безпътна
                                      на стария фар.
С пулса на вълна прибойна
в обятията съм на задъхан вятър.
И онзи пагубен зов
                               на сирена омайна:
"На дъното скрита...
                         Докосни я...
                                           Моята тайна -
в блясъка на мида черна...
                                                     Плаче!..."

Самотен бряг...
Пленена сянка на скално момиче.
Лунен мъж...
               спомени без минало реди...
Ти - това съм Аз,
                                    и Аз... си Ти...
Тихо!...        Тихо!...           Замълчи...

Камък в гърдите ми тупти...


Тагове:   сянка,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. doka - :)
15.06.2007 23:30
Чудесни стихове!!! Поздравления!!! :)
цитирай
2. mimoza92 - :)))
16.06.2007 23:46
:)))
цитирай
3. evelin - ;))))
26.06.2007 10:46
Прегръдка от скалното момиче...
цитирай
4. анонимен - има и такива моменти
28.05.2009 12:41
ако ги нямаше,не биха се родили тези стихове
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evelin
Категория: Изкуство
Прочетен: 1904440
Постинги: 439
Коментари: 5991
Гласове: 18489
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31