А какво ли ще бъде ...утре?!

Вчера - беше, а утре е така далеч! Има само днес...защото само днес сме истински живи!

прекрасно себеутвърждаване-съм ,за да бъда-
градация на промените -диалектически трансформаций,
вулкан-въглен, ураган-бриз, вода-кладенец, земя-оазис
небе-зорница. удивителни-трансформаций.
и тук се чувтвува единството и борбата на прот-
ивоположностите-вчера, утре.
другата диалектичност е героинята и нейната
половинка, която е неявно зададена и се
отъждествявя с утрето.

с годините се самоутвърждава и се стреми към градация... Дано и с мен е така! ... :)))

Магмата до кост изгаря -
тлеещият въглен сгрява.

Унищожителен е ураганът -
полъхът на бриза гали.

Буйната река завлича -
кладенецът е в оазиса.

Залезът на край прилича -
Зорницата пък е начало.

И днес си просто... УДИВИТЕЛНА!
Ала не спирай - питай, питай...

Успешно си се сътворила!
Ще грееш УТРЕ сред ЗВЕЗДИТЕ!

Вече грееш...а аз още се вълнувам от спомена за онази красива вечер...