НА АДРИАНА

Там, където земята целува солени вълни...
Там, където пясъка е милван от сини вълни...
Където дори хоризонта е дълга мокра следа...
Където плуват кораби по ръба на света...
Ще отидеш нарамила куфар спретнат багаж.
Ще отседнеш във лагер и ще дишаш мираж.
Ще отърсиш от себе си тежестта на деня.
Десет дена в безвремие ще си лъч светлина.
Във водата солена своята сладост ще пускаш.
По брега сутрин рано йодно ти ще закусваш.
А когато жарава пясъкът стане вече
с нестинарска наслада ще лежиш разсъблечена...
Ще попиват лъчите чак до твоята същност,
а шума на вълните към брега ще те връща.
Щури детски усмивки ще надвикват морето...
Ти ще бъдеш щастлива, ще е пълно сърцето.
Десет дена отмора, десет дена далече,
впила поглед в простора, ще си в полет увлечена.
Ще изграждаш фалшиви пясъчни кули...
Ще пеят и чайките, мечтите ти чули...
Пожелавам ти всичко...Нека то ти се случи.
Морето е истина - опитай се да я научиш.
А когато се върнеш донеси светлина
която да пръснеш и в моята душа.
Десет дена бъди сред таз красота.
Не забравяй, от мен - ПРИЯТНА СВОБОДА!

И другото лято ще съм пак с теб, море.... ;)))