Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2007 16:16 - ~ ВСЕЛЕНО, ТВОЯ СЪМ ~
Автор: evelin Категория: Изкуство   
Прочетен: 4044 Коментари: 13 Гласове:
0

Последна промяна: 27.08.2007 08:50


Евелин...

 
       Вървеше бързо, но това не правеше походката й по-малко грациозна. Токчетата на високите й обувки припяваха с ритъма на шумния столичен булевард. Беше от жените, които нямаше как да не забележиш. Имаше сексапила на блудница и ореола на светица. А факта, че дори не го осъзнаваше, й придаваше неотразимия чар, който разпръскваше около себе си. Минавайки, някои мъже си затананикваха “Кой сега до теб заспива...”, други и сваляха шапката си с почит. Зависеше само от това, кой с какви очи я бе погледнал...
      ... Дразнеше се, когато съпругът й я наричаше “апетитна хапка”. Но с годините свикна. Пък и той веднага след това добавяше “Мило, та излишните килограми са ти на най-хубавото  място”. И протягаше ръце към онези две възвишения, които биха главозамаяли всеки мъж. Но тя го плясваше нацупено и със звънкият си смях закачливо му прощаваше. Беше влюбен в нея. Толкова много години...
      С онази дива страст, която усети още в първия миг. Видя я... И тогава чу смеха й. Като някаква птичка, такава пъстра, волна. Току що разперила криле и усетила свободата на полета. Летене... Дали това не го привлече. Все пак беше пилот, разпределен в това затънтено провинциално селце. Още първия ден се отчая. Такова едно спретнато, с чисти улички, чисти дворчета, чисти селски душици. Скука до побъркване. (Толкова различно от видната столица). Кино, кръчма... и това селско парк-че, наречено “градинката”. Събираха се вечер и играеха на “тунел”. Недоумяваше...
       - Гледай! Гаджета, дето стават и за по-така работи... играят игрички. Ама, тези наистина ли са толкова задръстени, или се правят на интересни
. Няма как... Трябва да се прежали човек и да провери...
        Нахакано заставаше в редичката и зачакваше реда си.
      - Абе, брат... Наистина ли не ни виждат!? Тези тука си се чифтосват по роднински. Я, бой по гърба... Чакай...
    Вървеше тя. Колко ли сърца тръпнеха в очакване да бъдат избрани. Четеше по погледите им. Не, че му беше безразлично. Не, че и той не очакваше тази “селска чест”. Усмихна се под мустак... (Онзи мустак, дето момчетата пускаха за да пораснат по-бързо). Дали му се искаше наистина да го избере, или просто трябваше да натрие носовете на селските ергени!? Той... столичния тарикат! Чуваше сърцето си ... Туп, туп, туп! И още по-учестено, когато тя спря пред него... Туп-туп, туп-туп! (“Я се укроти малко! На теб говоря, Издайнико! Запази самообладание!”)
       - Ето, избери него! – посочвайки приятеля си (“Ама, наистина ли това искам!?
")...
    - Избирам теб, малкия!... –
(“ Мен!? И гласът й чурулика... Боже, що за птица е това!?”)
       Приятелите винаги идват на помощ. И винаги в най-неподходящия момент...
        - Май, излязох по-добрия търговец! Ха, ха, ха... (“Абе, не ти е много до смях! Очакваше теб да изберат!)
     - Не зависи от търговеца, а от стоката!... (“Я виж ти! Имало и красиви умници! Е, сега ли трябваше да си пуснеш боята, момче! Да не вземеш да се влюбиш, ей!”...)
         Изведнъж... Всичко се завъртя... Нощта слезе толкова ниско... Звездите се разпиляха... Ако не изгаряха така, можеше да ги събереш в шепи!... Но, наистина ли те горяха!? ... Летеше... Не познаваше този полет...

 

Следва...




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - за птицата,литнала нагоре
17.08.2007 16:34
Прозата е добър пристан и за най-заклетата поетеса,
а сърцетупа е знаменателен....защото само той може
да подскаже печелившия ход на мъжа.Успех Ади!

атаборк
цитирай
2. evelin - Благодаря, Атанас...
17.08.2007 16:39
Винаги си ми бил на късмет... ;)))
цитирай
3. анонимен - BORIS
17.08.2007 18:23
Да, много познат етюд в червено, който е характерен,
за целият ми род и това кръщелно за някои хора
летище. Леля ми там срещна в момента генерал
Попов като млад медицински парашутист, който създаде и нас. А защо ли не те срещнах
по чертозите на СДУ - съдба какво да правиш - на всеки отредена....
цитирай
4. evelin - Борис...
17.08.2007 18:25
не бъркай действителността с художествената измислица! :))) Пагубно е...
цитирай
5. анонимен - sas pojelaniq
17.08.2007 22:07
sas ,pojelaniq kam ,,apetitnata hapka ,,da e o6te po ,apetitna a za izli6nite kilogrami ,da , hodi na fitnes za da e ve4na apetitna :):):):):):)
цитирай
6. valiordanov - НЕ КИЛОГРАМИТЕ ПРАВЯТ ХАПКАТА А...
17.08.2007 22:16
НЕ КИЛОГРАМИТЕ ПРАВЯТ ХАПКАТА АПЕТИТНА, А ДУШАТА, СЪРЦЕТО, УСЕЩАНЕТО.....
цитирай
7. evelin - :)))))))))))))
17.08.2007 22:17
Ще й предам...
цитирай
8. evelin - Благодаря, Вал...
17.08.2007 22:25
Цениш непреходните неща! А пък аз ценя теб...
цитирай
9. анонимен - 6te se radvam
17.08.2007 22:46
6te se radvam ako i predade6 vav .vtorata 4ast ili tretata na razkaza :):):):)
цитирай
10. evelin - Имай търпение...
17.08.2007 22:50
в някое по - следващо продължение! :)))))))))
цитирай
11. анонимен - boris
17.08.2007 22:56
Това не е измислица.
цитирай
12. evelin - Рано ми е още...
17.08.2007 23:02
за мемоари, Борис!... ;))) Но ще оставя всичко на въображението ти...

* Благодаря, че ме четеш!.... :)))
цитирай
13. анонимен - boris
18.08.2007 13:17
и не само....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evelin
Категория: Изкуство
Прочетен: 1904438
Постинги: 439
Коментари: 5991
Гласове: 18489
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31