Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2007 00:22 - Прошепнато...
Автор: evelin Категория: Изкуство   
Прочетен: 1317 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 18.08.2007 01:03




Нощта преваляше... А ти продължаваше да “говориш”... Буквите избождаха очите ми, но сякаш чувах гласа ти... Нямаше как да те спра... Не исках да спираш! Само едно се питах... С мен ли говореше? Или с белия лист пред себе си... А то всъщност не бе и бял лист,  а онова прозорче на ICQ – то, което събираше и разделяше... Човешки души! Така е лесно... има човек на среща ти, а не виждаш очите му...  Душата ти се лее... Болка... Любов... Страст... Мечти... Разочарования... Един живот...
В този миг се появи... Стихът... Можеше го... Правеше го като в унес... Дори не смеех да те прекъсна! Раждаше се нещо истинско... написано със сълзите ти! Докосваше...

Накрая прошепна... “Пази ги... Те са само твои”... Беше толкова отдавна...




image



Сълзите ми попиваха в нощта

и се превръщаха в блестящи кехлибари.

За някого Луната бе дъга,

ала за мен тя, всъщност бе олтара,

 

пред който коленичих и шептях

молитвите, в които ти искреше.

Но тя бе неотключена врата

и вечерта ръждясала тежеше.

 

И моите сълзи чертаха път

белеещ над почерненото време.

Той беше млечен сякаш , че денят

поникнал бе във нощното безвремие.

 

Разпръснати жълтици, като дъжд

сълзите ми дълбаеха небето.

(А бях привидно уж нормален мъж,

с достойнство и характер общо взето...)

 

Луната се изпълваше с печал,

и като моите сълзи просветна.

Загърнах се с молитвения шал

и се превърнах в нежно нощно цвете...

 

Защо ли да ухая в тъмнина?

Заспали са цветарките безвреме.

Но в мислите ми някаква сърна

дойде при мен , че беше и студено...


~ * ~ 

Пазих думите дълго... Много дълго...

Но  красотата никога не трябва да остава само и единствено в теб... Споделяй... Раздавай... Така повече хора ще се докоснат до нея... Ще се умножи по десет, по сто... по хиляди... И Светът ще стане по-красив!... Нали!?...


 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. valiordanov - Да. . . Рядко се случва. . . Нощта да ...
18.08.2007 07:28
Да...Рядко се случва...Нощта да превали , а аз да продължа да говоря...но тогава се случи.Май е време да се науча да мълча...
цитирай
2. evelin - Понякога ...
18.08.2007 12:28
мълчанието говори... Да се научим да говорим с мълчание... Трудно е, но не и невъзможно! ...

* Исках да е тихо...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evelin
Категория: Изкуство
Прочетен: 2758427
Постинги: 439
Коментари: 5991
Гласове: 18498
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031