Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2007 09:34 - ~ ВЯРА НА КРАЙ СВЕТА ~ 2
Автор: evelin Категория: Изкуство   
Прочетен: 3274 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 27.08.2007 08:52


(продължение)


Евелин... Евелин... Евелин...

 

Не спираше да мълви името й много след като влака бе отминал. Само далечно изсвирване на локомотива напомни, че всичко това не е било сън.
       Въпреки, че много често й се присънваше и бе нейния кошмар  през много минали нощи. Влак... връхлитащ с бясна скорост. В последния момент винаги с един скок успяваше да се хвърли между релсите... и той префучаваше над нея. Събуждаше се цялата плувнала в пот и бълнуваща “Успях... Отново успях...”
         Сега дори и това не направи...
     - Светлина, светлина... Разказвали са ми за нея... Тази светлина... Сега ще дойдат да ни вземат. Хвани се здраво за мен. Не ме пускай!  Не искам да ни разделят... Никога...
    Той я стискаше в прегръдките си до премаляване.
       - Това е светлината в края на тунела, Щурчо... И никой няма да дойде да ни вземе. А да се измъкваме по-бързо, докато не е дошъл другия влак. Че тогава може да не ни се размине. Мърдай, какво ти става!?
       - Кръв! Цялата си в кръв... Ранена си! Господи, защо я нарани!? Боли... Защо точно нея!?Не ми я отнемай, Господи...
     В несвяст плъзгаше ръце по цялото й тяло. Като, че ли искаше да се увери, че е цяла... Допирът му я караше да трепери. Вече не беше същото. Никога вече  нямаше да е същото! Опита се да се овладее...
       - Кръвта е от носа ти, бъзльото ми! С твоите слаби капиляри... От напрежението е! Споко! Нищо ми няма... цяла, целеничка съм!... Ето!... Но пък стана супер яко! Кога иначе щеше да се осмелиш, така да ми се хвърлиш на врата...
   Искаше й се той  да се засмее, затова продължи...
     - Но едно не ми стана ясно... Когато задрънкаха ключовете на Свети Петър, защо реши, че може да ни раздели!? Значи, ти – праведния в Рая, аз – грешницата в Ада...
     Това прозрение наистина я развесели, но него обърка...
    - За мен Рая ще е прекалено скучно местенце, Щурчо... А ти би ли дошъл с мен, дори и в Ада, за да бъдем заедно!?...
    Той впи недоумяващо  взор в нея. Някаква плашеща решителност имаше в погледа му. Очите му светеха със стъклен блясък. Сграбчи ръката й и започна да целува върха на пръстчетата й. Устните му бяха топли и меки...
      - Искам те! Желая те от мига, в който Бог те изпречи на пътя ми! Но не и преди да станеш моя жена! Ще се откажа от всичко! Ще избягаме! На края на света... Само аз и ти... Ще бъдем щастливи заедно... до дълбоки старини... И ще разказваме на внуците си приказката за нашата   любов ... Защото Аз – това си Ти, и Ти – това съм Аз...
        Той падна на колене и протегна вплетени ръце към небето... “ Господи, дай ми я за жена... Искам да бъде майка на децата ми!”...
       Двете сини езера преливаха. Устните му бяха напукани до кръв. Блед... беше вперил поглед в небето, като че ли наистина очакваше да чуе отговор от там...
        Премаля й... Трепереше цялата. Той бе готов, а тя!?... Не бе ли това краят!?... Някакъв вътрешен глас и шептеше... “Готова ли си!? Готова ли си  цял живот да се бориш с Бог за неговата обич!?...”
         - Кой обичаш повече – мен или Бог!?...
         Изправи се бавно... Хвана ръката й... Знаеше, че е за последно... Почувства го... Беше сбогуване...

 ... Птица изпляска с криле и я изтръгна  от спомена... ( Дали това не бе нейния щъркел...) Погледна нагоре. От една монашеска килия я гледаха две езерно сини очи...

Едни очи... Раждащи се с изгрева... И умиращи с всеки залез... На края на света...

 

 

 

 



Тагове:   вяра,   край,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - atabork
23.08.2007 09:59
Отец Ередиа в съвременен вариант! И радостта,че този път жената ще победи...
цитирай
2. анонимен - Тайфун!
23.08.2007 10:00
Грабна ме,завъртя ме и не усетих кога стигнах края!
Съвсем мъничко съм разочарована,че свърши толкова бързо...Но има продължение,нали?
цитирай
3. evelin - Осъдени души...
23.08.2007 10:14
Винаги ми се е искало отец Ередиа да остане жив... Да не чуя онзи изстрел...

* Но едва сега се питам, какъв живот ли щеше да е това!? ... Замисли ме, Атанас...
цитирай
4. evelin - Така те завъртя тайфуна, Джули....
23.08.2007 10:17
че забрави да си напишеш името... Познах те... ;)))

* За тях двамата... може би в някой друг живот! Иначе, " Полет... с пеперудени криле" ще продължи... За сега! :)))
цитирай
5. анонимен - boris
23.08.2007 11:42
А, понякога и птиците умират сами......
цитирай
6. evelin - Птиците...
23.08.2007 16:07
винаги умират сами, Борис...

* Напомня ти за романа на Колийн Маккълоу... :))) Не бях се сетила...
цитирай
7. анонимен - samoten_ribar
23.08.2007 20:39
prekrasna .tvorba EVELIN. tvorbite ti sa za .vazduha i nebeto . nqma6 li nqkoq tvorba i za moreto:):):)
цитирай
8. evelin - Ех, ти Черно море...
23.08.2007 20:44
защо тъй ревеш, наш"та буйна,
буйна младост...ще я погребеш!

* Специален поздрав за самотния рибар... ;))))
цитирай
9. eddie - eddie
24.08.2007 01:46
***
Бели пеперуди сънувам нощем,
по пъстри пролетни поляни тичам,
там Тебе те сещам… там още,
пременено пеперудено момиче.

Пепеуден поздрав с част от едно мое стихче ;):):)
цитирай
10. evelin - Бели пеперуди...
24.08.2007 09:10
направиха и деня ми прекрасен, eddie... :)

* Прочете ли "Полет с пеперудени криле" 4 и 5!? ;)))
С тях, моя поздрав е за теб...
цитирай
11. eddie - А дали* съм ги прочел ;)
25.08.2007 13:55
Мерси за красивия поздрав, творецо! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evelin
Категория: Изкуство
Прочетен: 2758040
Постинги: 439
Коментари: 5991
Гласове: 18498
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031