Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2007 10:40 - ~ МОЙ, МАЛЪК ПРИНЦЕ ~
Автор: evelin Категория: Изкуство   
Прочетен: 7250 Коментари: 11 Гласове:
1

Последна промяна: 27.08.2007 08:54


“Най-хубавото се вижда само със сърцето.

 Най-същественото е невидимо за очите

Антоан дьо Сент Екзюпери

 

Евелин...

 

- Татко, почакай... Моля те...  Мама ми чете за Малкият принц и неговата красива роза...
       Търсеха спешно съпругата му, но не можеше да устои на молбата на сина си. Обичаше тази книжка. С нея заспиваше всяка нощ...

... Както и тя в детството си... Получи я като подарък за петия си рожден ден. Видя малкото пакетче на масата, до него една червена роза. Знаеше, че цветето е за майка й, затова го занесе и го постави до портрета й.
        Всяка година на този ден баща й изричаше думите “ Днес се изминаха толкова години, от както мама се превърна в малка звездичка, за да ни пази и закриля. И се роди ти... Най-хубавото нещо в моя живот. Имам си звездичка на небето и ангелче на земята. Честит рожден ден, дъще...”
       Дълго живя с вината, че с нейната поява на бял свят, бе станала неволна “убийца” на жената дала й живот... (Вече не! От както тя самата стана майка)
      Гласът на баща  й я извади от тези мрачни мисли.
       -  На тази планета, всеки Малък принц намира своята красива роза, единствена в цялата Вселена... Но  трябва да се научиш  да можеш не само да слушаш, но и да чуваш. Не само да гледаш, но и да виждаш. Защото, “Н
ай-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.» Тази книжка ще ти помогне да намериш верния път...
        Детските пръстчета я отвориха с трепет... Малко момченце със звездно наметало, вперило с възхищение очи, в една червена роза. На какво ли можеше да я научи то!? Какво ли искаше да каже татко й....
       След толкова години, знаеше отговора... Но него вече го нямаше. Липсваше й сигурността,  опората, обичта му...  Въпреки, че никога не й даваше готови съвети, винаги я караше сама да търси правилния път... Независимо през какви изпитания трябваше да мине, за да стигне до него. А когато това се случеше, само се усмихваше  и докосваше с топла длан главицата й...
          - Умничето ми...

Толкова много й липсваше, че се пресели в един виртуален свят, в който си бе внушила, че може да го намери... Интернет!  Хора без лица, свят на духове... Търсеше го... И го намираше! Полудяваше ли!? Да! Когато разбра, че и виртуалния свят е свят на реални хора, със съдби, с чувства, с болка... се ужаси! Махай се, махай се... крещеше всичко в нея! И точно тогава... Прозорчето в чат-а мигащо засвети! По навик го отвори... Някой й бе изпратил една червена роза! (Кой си ти!?) и неволно написа ... “Мой, Малък принце...” Така започна всичко...

... Има дни, когато ставаш и знаеш, че няма да ти върви. Ще забравиш чадъра си, някоя локва ще се измие в теб, след като през нея е прелетяла кола, кварталните кучета, уж толкова кротки, ще те ръмжат и лаят...
         Има нощи, когато не искаш да свършват. Ще отвориш прозореца. Ще си сипеш мартини. Ще си пуснеш “
Incognito”. Ще живееш... Чувстваш лекото докосване на вятъра, кожата ти настръхва от тънкия хлад, такситата бавно сноват за изгубени души, луната се усмихва...
      Мислиш за Него. За онзи човек, на  когото преди минути си казал “лека нощ”, и който те  е накарал да се почувстваш щастлив. Докоснал е нещо отдавна заспало в  теб. Накарал е, онази толкова сладка болка в сърцето да се обади и се питаш, дали  е истина всичко това...

Истина е! Човек не сънува как падат звезди...

 

 

Следва...



Тагове:   малък,   Мой,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - za tebe ..SINE.. e kazval edin velik chovek
26.08.2007 12:42
chervenite rozi EVELIN. sa qvno znak . na uvajenie . mejdu horata,,,,,,,,,,,,,,,,,,,mninie na edin samoten_ribar:):):)
цитирай
2. анонимен - boris
26.08.2007 14:48
Просто нямам думи.....
цитирай
3. evelin - Да,
26.08.2007 20:24
наричаше я "сине"... Но това го знаят малцина... и ти...

* А, и златната рибка! ;)))
цитирай
4. evelin - Тогава,
26.08.2007 20:25
нека помълчим, Борис... :)
цитирай
5. анонимен - “Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите
26.08.2007 22:31
Прочитам разказите ти на един дъх със сърцето и душата си!Моля те,не спирай !...Нека магията да е безкрайна!!!!!!
цитирай
6. evelin - Хубаво е,
26.08.2007 23:58
когато забравиш да си напишеш името, Джули... Повод е да се чуем по телефона и да побъбрим... ;)))

* Тази магия е за цял живот...
цитирай
7. анонимен - разтърсваща история,за една голяма обич....
27.08.2007 13:53
която не може да не трогне читателя,защото е истинска...а сърцето понякога е доста самотен ловец...намерило и червена роза,там,където най-малко очаква...дори и някой,който да напомня за бащина закрила и знание...
атаборк
цитирай
8. evelin - ~ * ~
27.08.2007 14:03
Когато във всичко, което правиш вградиш и мъничка частица от себе си... е повече от истинско!

* Радвам се, че те имам за приятел, Атанас!
цитирай
9. анонимен - Истина е! Човек не сънува как падат звезди...
07.08.2008 18:16
само малцина са избраните за истинска любов а червената роза е странника който избира кои да са те като ги сабира заедно
цитирай
10. viki11 - Много се досажда в блога с тая книга. ...
04.01.2009 20:19
Много се досажда в блога с тая книга.
А тя даже е глупава. Учи на факти. Хората да не са слепи. Или им изкливява вижданията, та не могат да пораснат. Държат се като вързани в клетка и вечно недоволни.
Нищо положително до тук от нея не откриваме.
Покажете някакъв смисъл от четенето й?
Или да не се съобразяваш с никой е единственото й внушение? Да се държиш по детски глупаво.
Но на децата им е простена глупостта до известна степен, а на възрастните няма защо. Те са порасли. И животът им би трябвало да е пълноценен, да могат да го водят. Да дават пример, да са стабилни. Опора.
А те нямат никаква стабилност.
цитирай
11. evelin - viki11 ...
04.01.2009 20:50
Мъдростта в "Малкият принц" може да я открие само мъдрия... Не търси в книгата причина, ако не я откриваш! :)

А този разказ, ако имаш време го прочети... Няма нищо общо с "Малкият принц" на Екзюпери - най-малкото, защото не съм дорасла до неговия писателски гений! :)
И при желание, коментирай моя разказ... (в следващия пост е продължението му :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evelin
Категория: Изкуство
Прочетен: 1904438
Постинги: 439
Коментари: 5991
Гласове: 18489
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31