Прочетен: 7200 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2007 19:19
Ев...
Трябва да е приятел. Само приятелите я наричаха така. В повечето случаи се обръщаха към нея с фамилията й, а пациентите я наричаха с обич “Докторе”. За тях тя бе и спасителен бряг, и хоризонт, в който с надежда се взираха. Боготворяха я... Съпругът й често се шегуваше “Твоите луди... Защо ли лекуваш лудостта им, като в крайна сметка... полудяват по теб! Но това вече е неизлечимо, по себе си съдя...”
... Режисьорът... Не се изненада... Все пак бе премиерата на филма му. За първи път се проявяваше и като сценарист. Дребните, хитри очички бяха скрити зад тъмни очила. Въпреки това го позна. Както в деня, когато го видя за първи път. Но от мъжът, прекрачил тогава прага на кабинета й, не бе останало и помен...
В онзи ден... Настани гъвкавото и поддържано за годините си тяло на стола срещу нея. Преметна крак върху крак, с финеса на стар буржоа. Изгледа я с премрежен поглед и самочувствие на познавач... Не една или две кандидатки за главни роли бяха минали през леглото му. Но докторката беше нещо друго. Имаше и ум в красивата й главица, което осезаемо липсваше на бившите му любовници. Не успя да задържи само за себе си, първата мисъл нахлула в главата му...
- Искам точно такава жена... И в леглото да пъшка с интелект!...
Това я развесели. Не искаше да си признае, че дори й хареса. От друг, тези думи биха й прозвучали доста вулгарно. Изречени от неговата уста, я забавляваха.Но, я изненада смущението му. Като, че ли да замаже положението, той отмести поглед към канапето под прозореца.
- Истина или мит са любовните истории, които би разказало диванчето на всяка красива психотерапевтка!?
- Добър сюжет за филм, Режисьоре... А измислица или реалност са пикантериите около всеки кастинг за главна женска роля!?...
Усмихна го умението й да излезе от създалата се ситуация. Затова реши да отговори...
- Въпреки, че ще удари по репутацията ми на отявлен Казанова, но поне за мен...
Усети фалш в думите му.
- Хайде, да не започваме разговора с лъжа. Рискуваме да сринем основите на все още неизграденото доверие между нас.
Беше добър играч. Винаги перфектно владееше правилата на играта, не рядко играеха и по неговите правила. А сега трябваше да се довери... Но как!? Като гледаше тези зелени очи... Блато, потъваш в тях... Бавно и неусетно... И безнадеждно... (Слепешката! Само така...)
Имаше нещо в нея, което те кара да останеш и да я гледаш. С нещо те предизвикваше, подканяше... и веднага след това те отхвърляше. Стресна го мисълта, че дори в представите си, не му позволяваше да я види гола. (Не, че стилния тоалет, слял се с тялото й, не беше прекрасна гледка) Ако му закриеха очите, не би могъл да я познае, прокарвайки ръка по голото й тяло. Ако е с дрехи, обаче не би я объркал. Започваха игра, в която само времето щеше да покаже кой е по-добрия...
Тръгна си с мисълта, че иска да я види отново...
На другия ден се върна, но придружен от съпругата си. От вчерашния Казанова нямаше и следа. Останали бяха само обноските, но този път отправени единствено към жена му.
Вниманието на психоложката бе привлечено от големия диамантен пръстен, който жената демонстративно тикна в лицето й, при тяхното запознанство. Личеше, че режисьорът скъпо компенсира извънбрачните си похождения. Но всичко е до време... И ето, сега трябваше да спасява брака им. Или поне това, което е останало...
- Аз съм неговата съпруга. Приятно ми е...
Жена... изгубила своята самоличност. Тя беше просто “съпругата” и най-страшното е, че това й харесваше. А може би паразитно вирееше под неговата сянка и това даваше самочувствие, което трудно можеше да бъде покрито.
Доста се бе постарала да изглежда добре. Но опита й да се направи по-млада, бе толкова несполучлив, че вместо желания ефект събуждаше единствено съжаление в околните.
Евелин отмести поглед към безизразното лице на режисьора. Плътните му устни бяха по момчешки нацупени и създаваха илюзията, че е вечно недоволен от нещо.
В следващия момент, изненадващо жената скочи и хукна към вратата. По погледа му прочете, че тези сцени са нещо, което вече не би го впечатлило. В коридора дочу кресливия й глас...
- Така ли ще ни помогне!? Като не откъсваш очи от нея... Видях те! Не отричай! Само да си посмял пак да отречеш...
Дори не се беше опомнила от случилото се, когато режисьорът се върна запъхтян в кабинета.
- Моля те, нека слезем в отсрещното кафене. Атмосферата тук подтиска жена ми. Дори мисълта, че ползваме услугите на психотерапевт я убива. Ако проведем разговора в непринудена обстановка, по приятелски... Моля те... Кажи - да!... Моля те...
Отчаянието, толкова неприсъщо за него, я трогна... Трябваше да извади най-силния си коз – “Душевадеца”. Останал от едно време, от Професорът й... “Можеш да накараш човек да извади душата си пред теб... Оглеждаш я внимателно, почистваш я с памуче и я връщаш обратно в тялото му. Душевадец си, Евелин...” И се усмихваше благо и доволно...
- Да тръгваме...
С решителна стъпка закрачиха към заведението. Хубавото време на вън за миг отнесе тревожните й мисли.
Чу изсвирване на гуми... Обърна се! Слънцето я заслепи... Не, не беше слънцето... А пронизващ режещ блясък, идващ от връхлитащата ги кола... Като, че прободе зениците й. Усети, че някой я блъсна силно в страни и успя да й изкрещи... “Пази сееееее!”...
Всичко потъна в мрак... Само приглушеното и монотонно... Ев... Ев... Ев.... нарушаваше покоя на тишината...
Следва....
* Но се надявам да ми е дал достатъчно и от това под косата... ;))) Ти как мислиш?
30.08.2007 16:20
juli
30.08.2007 16:22
наистина житейски реална обстановка. Дори малко
разтоварващ. Животът е театър, в който е трудно да
бъдеш добър артист, и през сълзи дори да бъдеш
весел .Никой не е виновен, че стлелите на купидон
са все пак толкова остри....И аз бих посетил този
кабинет.
* Аз мога само да пиша... :)))
30.08.2007 18:31
* Радва ме завръщането ти... тук!... :)
31.08.2007 16:35
атаборк
31.08.2007 16:43
по екзистенциален начин ,в кабинета на един психолог,
който има богата душевност-та нали точно той трябва да лекува душите на хората, независимо дали са
лоши ,добри, бедни, богати, грешници или светци.
Тук присъства изключително много неговата личност,
която е показана на пиедестал. Леките и по шеговит
начин етюди, подхвърлени умело го правят интересен
и желан за четене. Изпъква образът на психолога-
добър ,гъвкав, отзивчив ,ерудиран и носещ свое излъчване, на което малко хора могат да устоят.
Езикът е много образен и докосващ ,силно характерен
за автора, което го нарежда и в един от най- четените
в топ 100.
* Благодаря за това, че ме четеш и препрочиташ... :)
Къде тогава без режисьор!? :)))
* Интригуваща! .... Приемам думите ти като предизвикателство, Атанас... :)
31.08.2007 18:11
N:1, А Валери Рибаров в един даден момент се осъзна
и ако знаеш каква похвална реч е дръпнал относно
товар че всички ме обичат в тоя сайтр основно върху
творбите посветени на теб-това ми е израстването
и ти благодаря .Дано този полет, не бъде пречупен по някакъв начин.Върхът на славата съм я изпитал и с
оскари и с хитове в България, но животът продължава.
31.08.2007 18:21
първите, защото познавам твоето творчество, въз основа на коетор,защитя докторантура и то не на шега. А п. д.ф. н. Валери Рибаров е разбрал и усетил
мягията и силата на словото ми ,която е по-острo от
всеки меч.
* Поздрави от Валери Рибаров... Има невероятно търпение, но не и безкрайно... ;))))
2. наслади се...
3. Поезията-моят живот
4. Тайната на Чудото
5. Животът се случва онлайн...
6. ВИК В МОЛИТВА
7. ЦВЕТНА БЕЛОТА
8. Споделено с Евелин
9. @}-----;-----
10. ЗАКЛЮЧЕНИ ВЪПРОСИ
11. ДОМ СРЕД ЗВЕЗДИТЕ
12. ВЪЗКРЪСНАЛ СЪН
13. ПЛЕНЕНА СЯНКА
14. ПРЕРОДЕНА ВЕЧНОСТ
15. СКИТНИЦА ДУША
16. И ТАЗИ НОЩ...
17. ГРЯХ ОТ РАЯ
18. ОСЪЗНАТА ОБРЕЧЕНОСТ
19. ПЯСЪЧНА ИЛЮЗИЯ
20. МИСЛИ В ПОЛУНОЩ
21. ДЯВОЛСКО РАЗПЯТИЕ
22. ТИ... ПОМНИШ ЛИ!?...
23. ТАНЦ НА ПЕПЕРУДАТА
24. ПРИКАЗЕН БЕЗКРАЙ
25. Хей, ти... Любов
26. ~ ВСЕЛЕНО, ТВОЯ СЪМ ~ 1... търси 2 :)
27. ~ НАРИСУВАЙ МЕ, ЛЮБОВ ~ 1 търси 2 ;)
28. ~ МОЙ, МАЛЪК ПРИНЦЕ" 1 търси 2 ;)
29. ~ ВЯРА НА КРАЙ СВЕТА ~ 1 търси 2 ;)
30. ~ ФАТАЛЕН БЛЯСЪК ~ 1 търси 2 ;)