“Ние все чакаме да дойде нещо… А то не идва, и не идва…

Защо всичко е илюзия!?… Животът… Смъртта…

Желанието да бъдем обичани…”

 

~ ***~ 

А желанието да бъдем обичани съвсем не е илюзия...,друго нещо е изпълнението му :)
Радвам се,че ти допада отец Ередиа Ади...

Аналогия между двете можеш да направиш само ти, Атанас... ;)

* Думите са на Фани Хорн... А песента е за теб... зная колко я обичаш... :)

В Сърцето изворът на Любовта,
избликва обич непрестанно
и тя потича към света-
неудържимо и спонтанно,
и дава Устрем, Нежност, Радост,
и сътворява красота,
И всъщност друго ценно няма,
в живота ни на таз земя!
Пронизва цялата ми същност
един прастар, далечен зов
и ми нашепва вездесъщо:
"Бъди Любов! Бъди Любов!"

Надминал си себе си!

* Поздравявам те за този стих, Борис... :)

Всяко нещо има своите причини и предпоставки.
Благодаря че го оцени, знаеш че има значение за мен.

Усмивка за теб...

...Запомних музиката - впечата се в детското ми съзнание - като смътен полъх на непозната тогава болка, като предчувствие за нейното величие и трагичност.
След това гледах отново филма - много пъти. Невероятна човешка история, на границата на мъглявината в съзнанието - породена от белезите в побелялата от болка душа, и кристалночистия образ на чувството, което, макар и осъдено от обстоятелствата, е едно чудо. Вечно.

Красиво говориш, temenuga... :)

* " ... аз притварям очи и те слушам..." :)

Не знам дали звучат красиво, но винаги първоизточникът им е дълбоко в душевните ми пространства - и извират оттам, неподправени.
Ти имаш невероятен изказ - като елфически повей в тъмната гора на съмнения, страхове и болезнени лутания на вътрешанат същност.
Докосваш с тях душите, които имат нужда.

А нима има душа, която да не търси... докосване!? :)

Но всяка една човешка същност търси различни докосвания - по-щадящи, или по-брутални; по-стимулиращи, или приспиващи сетивата...
Важното е да откриеш фината граница между докосване и неправомерно нахлуване в нечиий чужд духовен свят.
Това е изкуство.
И не всеки е орисан да се научи да свири на символичната душевна арфа...

Хубаво е, когато чуваш собствените си мисли... изречени от друг! :)

* Било ни е (о)съдено да се срещнем... :)))

...В безконечните житейски лабиринти и измеренията на човешкото съществувание - някои от тях - в невидимия спектър...
Така е, в това вече се убедих. Достатъчно съм живяла вече, а и през доста болка съм минала - може би не достатъчно болка, защото винаги има нужда от още - за да държи сетивата и съвестта живи...Но когато имаш уменията да се справиш с нейните превъплъщения и въздействена сила, тогава я приемаш като необходимост - за твоя вървеж напред, и навътре - към тайнството на истината за самия теб...
Хубава вечер ти желая!
Романтична и споделена!

Завидна житейска философия, temenuga... и не само! :)

* Усмихнат да е денят пред теб, а нощта... звездна ;)

Идентични са нашите май:)
Благодаря за приказните пожелания! Да се връщат и на теб!
P.S. Извинявам се, че пратих отново за одобрение старите си коментари, открих в тях грешки от бързане - вреден навик ми е да не гледам какво пиша:) Работила съм във вестник и имаше коректор да ми оправя грешките:)

Приказка (без)край...

* Радвам се, че те срещнах по пътя си и се заговорихме! :) Има какво да си кажем...