Къде го намери пък това?...Хахахахаха ! Браво!
цитирайМного обичам седянките!...Да идвам ли?:))))
цитирай
3.
анонимен -
boris
13.10.2007 19:04
13.10.2007 19:04
Чудесно !Типично по български -по тлаки и седянки .А учителите ,мисля че им го казаха вчера добре на стачката. А за мен ще е по- добре да си мълча!!!
цитирайТо не е за хортуване. :)))
цитирайЯвно е нещо смешно, но нета ми е бавен като куц охлюв :) и не мога да видя нищо :(
Я похортувай, сладкодумке :)
цитирайЯ похортувай, сладкодумке :)
да извадим баницата с късмети! ;)))))))))
на valiordanov... " нова муха в главата... не бе! муза..." :)
на juliet ... "шестица от тотото, че да зареже даскалъка" :)
на boris... " ако мълчанието е злато, защо е празна хазната" ;)
на mitakat... "намигане от отличничката на класа"
на eddie ... "сладкодумстване на ушенце"
* насам народе, днеска вече нема... и утре па ша нема! :)))
цитирайна valiordanov... " нова муха в главата... не бе! муза..." :)
на juliet ... "шестица от тотото, че да зареже даскалъка" :)
на boris... " ако мълчанието е злато, защо е празна хазната" ;)
на mitakat... "намигане от отличничката на класа"
на eddie ... "сладкодумстване на ушенце"
* насам народе, днеска вече нема... и утре па ша нема! :)))
7.
анонимен -
boris
15.10.2007 14:42
15.10.2007 14:42
Абе то мълчанието, че е злато то е ясно! Че нали съм гласувал за президента ,че и в листа ме вписаха, че и 2-3 проекта изпълних .Та да не почнат и по мене....!А хазната нали знаеш- Национален Брутен Обществен продукт ,пък и много фирми всяка гледа да си пълни своята гушка!Пък данаците -я да скрием по някой друг, те тия горе са си на добри заплати!
цитирай
8.
анонимен -
boris
15.10.2007 14:46
15.10.2007 14:46
Нали знаеш, че сме непоправими, та само отличничките на класа ще ни оправят! Има и една книга "Хубавка и отличникът", така че не е лошо да я прочетеме!!!
цитирайС такова намигане навремето си изгорях. ;)))
цитирайСега най-много "ечемик" да ти се вдигне... :) Споко, mitakat ! ...
цитирай:)))
цитирай
12.
анонимен -
Четете и се забавлявайте!
16.10.2007 18:35
16.10.2007 18:35
СЛУЧКА
Обичам природата. В почивните дни се разхождам на въздух. Завивам по странична пътечка навътре в гората. Гледам дървета вече с голи клони, през които зеят чукарите, въздухът влажен, мъгливо… Абе отиват си- викам си- летните месеци де! Изведнъж зад един храст нещо се раздвижва. Приближавам се и ха! Господин Клекнишев! Божкеее – викам си – на мен, човека от народа да ми се случи такава горска среща. Поздравявам, както е прието между туристи:
 Здравейте, господин Клекнишев!
 Ъъъ…!Ааа… Здравейте, здравейте!
 Господин Клекнишев, защо така зад драките?- питам загрижено аз.
 Няма да работя под натиск, затова !
 Но колко ще издържите така? Ще паднете господин Клекнишев! Нямате ли другари тук?
 Ааа… имам, имам! Ей там в лозето е Лисичев, а Жълъдарски събира жълъди под оня дъб.
Тръгвам към лозето за помощ.
 Господин Лисичев, господин Лисичев!- викам отдалече с притеснение- да не би и него да сваря в неудобна поза. Виждам го най-сетне заровен в лозовите листа- Ахааа! На гроздобер е значи!- мисля аз.
 Здравейте, господин Лисичев!
 Здравейте!
 Господин Клекнишев клечи зад драките, ще падне. Ще помогнете ли?
 Пак Ви казвам, здравейте!
 Ама вашият другар…
 Вижте! Никога не отказвам гроздобер, обичам да бера!
 Дааа, хубаво е да се помага на селското стопанство, но господин Клекни…
 Пак ви казвам – никога не отказвам… .да бера!
 Ама вие слагате във вашата кошница!?, господин Лисичев!
 Вижте! Никога не отказвам!
 Дааа, разбирам! А къде е господин Жълъдарски?
 Ей там под дъба беше!
Бързам натам, че Клекнишев го натискат и ще падне. Отдалече виждам нещо рие в окапалите листа- Жълъдарски трупа камарки от жълъди.
 Добър ден, господин Жълъдарски!
 Ъъъ…Чакайте, че търся още един жЕлъд тукааа….Валутният борд казааа…
 Господин Жълъдарски, нооо.. камарките са различни!
 Дааа! Тази тук в края- най-малката- е за образованието, средната е за лекарите, тази тук голямата е за военните!- казва гордо той и продължава да търси жълъда.
 Ами тази зад Вас? Толкова е голяма!?
 Дааа!... Това е излишъкът!!- Красиво е нали?- прави пауза замечтано и продължава да търси оня жълъд- Аааа, ето го бе!!! Къде се е пъхнал, как не го видях! Да видиме къде да го сложа!?
 Дайте го на учителите- много са я закъсали!? – казвам съжалително аз.
 Хм! Един жЕлъд за кого по – напред!?
 Ами на лекарите тогава! И те са в нужда. Здравната каса…
 Аааа не! Толкова пътеки има! По която и да го търкулна, все ще се загуби!!!
 Амчи тооо друго не остана освен военните! Ние сега като сме в НАТО….
 Те пък толкоз много имат, че няма и да го усетят този жЕлъд!? Я да го сложа в излишъка – и го поставя изкусно на върха на камарката.
 Вижте господин Жълъдарски, аз за друго бях дошъл! Господин Клекнишев го натискат и…
 Къде е ? Май се загубихме в гората!?
 Ей там, клечи зад една драка . Ще падне! Елате да помогнем!!
 Ще падне ли?!- опулва се Жълъдарски и косата му щръква още повече.
 От драките се чува стон.
 Ще падне ли казахте?!
 Да! Да побързаме!!- отговарям и понечвам да тръгна към Клекнишев.
С периферното си зрение виждам как Жълъдарски ловко взема жълъда и го слага в джоба си!!
СОУ ”Г.Измирлиев”
гр. Г. Оряховица
цитирайОбичам природата. В почивните дни се разхождам на въздух. Завивам по странична пътечка навътре в гората. Гледам дървета вече с голи клони, през които зеят чукарите, въздухът влажен, мъгливо… Абе отиват си- викам си- летните месеци де! Изведнъж зад един храст нещо се раздвижва. Приближавам се и ха! Господин Клекнишев! Божкеее – викам си – на мен, човека от народа да ми се случи такава горска среща. Поздравявам, както е прието между туристи:
 Здравейте, господин Клекнишев!
 Ъъъ…!Ааа… Здравейте, здравейте!
 Господин Клекнишев, защо така зад драките?- питам загрижено аз.
 Няма да работя под натиск, затова !
 Но колко ще издържите така? Ще паднете господин Клекнишев! Нямате ли другари тук?
 Ааа… имам, имам! Ей там в лозето е Лисичев, а Жълъдарски събира жълъди под оня дъб.
Тръгвам към лозето за помощ.
 Господин Лисичев, господин Лисичев!- викам отдалече с притеснение- да не би и него да сваря в неудобна поза. Виждам го най-сетне заровен в лозовите листа- Ахааа! На гроздобер е значи!- мисля аз.
 Здравейте, господин Лисичев!
 Здравейте!
 Господин Клекнишев клечи зад драките, ще падне. Ще помогнете ли?
 Пак Ви казвам, здравейте!
 Ама вашият другар…
 Вижте! Никога не отказвам гроздобер, обичам да бера!
 Дааа, хубаво е да се помага на селското стопанство, но господин Клекни…
 Пак ви казвам – никога не отказвам… .да бера!
 Ама вие слагате във вашата кошница!?, господин Лисичев!
 Вижте! Никога не отказвам!
 Дааа, разбирам! А къде е господин Жълъдарски?
 Ей там под дъба беше!
Бързам натам, че Клекнишев го натискат и ще падне. Отдалече виждам нещо рие в окапалите листа- Жълъдарски трупа камарки от жълъди.
 Добър ден, господин Жълъдарски!
 Ъъъ…Чакайте, че търся още един жЕлъд тукааа….Валутният борд казааа…
 Господин Жълъдарски, нооо.. камарките са различни!
 Дааа! Тази тук в края- най-малката- е за образованието, средната е за лекарите, тази тук голямата е за военните!- казва гордо той и продължава да търси жълъда.
 Ами тази зад Вас? Толкова е голяма!?
 Дааа!... Това е излишъкът!!- Красиво е нали?- прави пауза замечтано и продължава да търси оня жълъд- Аааа, ето го бе!!! Къде се е пъхнал, как не го видях! Да видиме къде да го сложа!?
 Дайте го на учителите- много са я закъсали!? – казвам съжалително аз.
 Хм! Един жЕлъд за кого по – напред!?
 Ами на лекарите тогава! И те са в нужда. Здравната каса…
 Аааа не! Толкова пътеки има! По която и да го търкулна, все ще се загуби!!!
 Амчи тооо друго не остана освен военните! Ние сега като сме в НАТО….
 Те пък толкоз много имат, че няма и да го усетят този жЕлъд!? Я да го сложа в излишъка – и го поставя изкусно на върха на камарката.
 Вижте господин Жълъдарски, аз за друго бях дошъл! Господин Клекнишев го натискат и…
 Къде е ? Май се загубихме в гората!?
 Ей там, клечи зад една драка . Ще падне! Елате да помогнем!!
 Ще падне ли?!- опулва се Жълъдарски и косата му щръква още повече.
 От драките се чува стон.
 Ще падне ли казахте?!
 Да! Да побързаме!!- отговарям и понечвам да тръгна към Клекнишев.
С периферното си зрение виждам как Жълъдарски ловко взема жълъда и го слага в джоба си!!
СОУ ”Г.Измирлиев”
гр. Г. Оряховица
Търсене
Блогрол
1. СБЪДНАТИ МЕЧТИ
2. наслади се...
3. Поезията-моят живот
4. Тайната на Чудото
5. Животът се случва онлайн...
6. ВИК В МОЛИТВА
7. ЦВЕТНА БЕЛОТА
8. Споделено с Евелин
9. @}-----;-----
10. ЗАКЛЮЧЕНИ ВЪПРОСИ
11. ДОМ СРЕД ЗВЕЗДИТЕ
12. ВЪЗКРЪСНАЛ СЪН
13. ПЛЕНЕНА СЯНКА
14. ПРЕРОДЕНА ВЕЧНОСТ
15. СКИТНИЦА ДУША
16. И ТАЗИ НОЩ...
17. ГРЯХ ОТ РАЯ
18. ОСЪЗНАТА ОБРЕЧЕНОСТ
19. ПЯСЪЧНА ИЛЮЗИЯ
20. МИСЛИ В ПОЛУНОЩ
21. ДЯВОЛСКО РАЗПЯТИЕ
22. ТИ... ПОМНИШ ЛИ!?...
23. ТАНЦ НА ПЕПЕРУДАТА
24. ПРИКАЗЕН БЕЗКРАЙ
25. Хей, ти... Любов
26. ~ ВСЕЛЕНО, ТВОЯ СЪМ ~ 1... търси 2 :)
27. ~ НАРИСУВАЙ МЕ, ЛЮБОВ ~ 1 търси 2 ;)
28. ~ МОЙ, МАЛЪК ПРИНЦЕ" 1 търси 2 ;)
29. ~ ВЯРА НА КРАЙ СВЕТА ~ 1 търси 2 ;)
30. ~ ФАТАЛЕН БЛЯСЪК ~ 1 търси 2 ;)
2. наслади се...
3. Поезията-моят живот
4. Тайната на Чудото
5. Животът се случва онлайн...
6. ВИК В МОЛИТВА
7. ЦВЕТНА БЕЛОТА
8. Споделено с Евелин
9. @}-----;-----
10. ЗАКЛЮЧЕНИ ВЪПРОСИ
11. ДОМ СРЕД ЗВЕЗДИТЕ
12. ВЪЗКРЪСНАЛ СЪН
13. ПЛЕНЕНА СЯНКА
14. ПРЕРОДЕНА ВЕЧНОСТ
15. СКИТНИЦА ДУША
16. И ТАЗИ НОЩ...
17. ГРЯХ ОТ РАЯ
18. ОСЪЗНАТА ОБРЕЧЕНОСТ
19. ПЯСЪЧНА ИЛЮЗИЯ
20. МИСЛИ В ПОЛУНОЩ
21. ДЯВОЛСКО РАЗПЯТИЕ
22. ТИ... ПОМНИШ ЛИ!?...
23. ТАНЦ НА ПЕПЕРУДАТА
24. ПРИКАЗЕН БЕЗКРАЙ
25. Хей, ти... Любов
26. ~ ВСЕЛЕНО, ТВОЯ СЪМ ~ 1... търси 2 :)
27. ~ НАРИСУВАЙ МЕ, ЛЮБОВ ~ 1 търси 2 ;)
28. ~ МОЙ, МАЛЪК ПРИНЦЕ" 1 търси 2 ;)
29. ~ ВЯРА НА КРАЙ СВЕТА ~ 1 търси 2 ;)
30. ~ ФАТАЛЕН БЛЯСЪК ~ 1 търси 2 ;)