За теб...

             За мен...

                          За нас...

 

Изградили ТУК свят от виртуал,

          дишащи виртуалния въздух,

                      имащи виртуални послания,

                                играещи виртуални игрички...

                                                 (да спрем ли до тук!?)

Погледнахте ли  в огледалото за “обратно виждане”!?...

Колко  биха казали - “след мен и потоп”...  поемайки по лъскавия път... на чисто...

Иска ти се отново да повярваш... И отново да се възродиш пречистен... Но с цената на какво!? (не и с бутона delete, нали!?)

Заложени капани!?... Стъпвайки през трупове!?... Минавайки през Ада на Фантом, който ограбва човешки души...

И белегът, който остава (да напомня!)... Особено, когато спре да боли!...

Ако уроците не се забравят, грешките им не се повтарят... :)

Ето!... Спирам... за да продължим да споделяме заедно!

Ако можеш  да кажеш...

 “Това не се отнася за мен...”

                                                      Кажи го! Сега...

jivotat ne se meri sas dumi vav ,,virtualniq svqt ,,EVELIN to se meri sas dela na ,,,ULICATA,,

Ти си далеч от този свят, Рибарю! И слава Богу... :)

Това не се отнася за мен!Искам да споделяме заедно защото човек сам по себе си не означава нищо!За този виртуален свят мои съученици си бориха да го има и в България в Лос Анжелес за да могат да улеснят живота на хората и го направят по хубав и по щастлив!Да могат да скъсят разстоянията по между си да могат да запълнят празнината!А виртуалният свят може лесно да се превърне в реален въпрос на даденост и на желание!Това е изкуство като театъра и кивота само че по-ново!Благодаря ти за хубавият клип!
Отнова красота и пак красота!А, кога ще се срещнем очи в очи!Лице в лице ,душа в душа!

Самият живот е една игра на живот!

Интернет(ът) е като атомната енергия - и градивна, и разрушителна! Зависи за какви цели го ползваш...

* Обяснение като за инженер, Борис... Дано съм успяла! :)

Не бих оставила без отговор такъв мил въпрос, Борис,... ако бяхме в сайт за запознанства! :) А сега само ти благодаря!

* Не си играя с живота... Надявайки се, че и той не би изиграл мен! :)

Дали има човек който стои сега тук пред екрана и може да го каже с ръка на сърце?
Аз съм сигурна, че няма Ади.
Музиката на моя любим Яни - ето пак една виртуалност в която се пренасяме и изживяваме.
Недокоснати мечти към които се стремим, защото ни потдържат живи.
И все пак ако се събудим и стъпим здраво в реалният свят, това няма ли да е пак болка.
Благодаря ти Ади! Сърце си!

Благодарение на нета познавам ТЕБ... А това малко ли е?! ;)

* Хубаво е, да зная... че те има... Ваня! :)

Успяла си!Не само интернетът, но и самият живот е такъв-съзидателен и разрушителен и го знае този ,който го изследва по-дълбоко ,без да си създава известни илюзий и свят в който се чувствува по-добре.
Такава е диалектиката!Божественото също има двойствена същност!И аз ти благодаря!