Водолеят сам си измислил това име, иначе бил просто поливач. Поливал лехите в градините, нощем миел улиците с маркуч. Нарекъл се “водолей”, защото искал всичко да звучи красиво. Не казвал “слънцето”, а “бляскавия господар на небето”, луната величаел като “бледолика нощна красавица”, а звездите – “искри от божествения огън”. Веднъж влязъл в хлебарницата и си поискал от “онова ухаещо чудо, което се получава от зрелия полски злак”. Хлебарят помислил, че му се подиграва, и го изгонил. Така водолеят си останал гладен, но и глада си нарекъл “неясен копнеж към недостижимото”.
ПОУКА: Красотата може би ще спаси света, но едва ли ще нахрани гладния.

Рибите са толкова суеверни, че нищо не хапват, без да се посъветват със звездите. Една от тях видяла вкусно водорасло, от ония, дето приличат на къдраво зеле, но хороскопът й показвал неблагоприятен за водорасли ден. После открила апетитна попова лъжичка, но и нея оставила на мира – разположението на звездите й забранявало такива деликатеси. Внезапно забелязала червейче. Хороскопът сочел, че точно сега е моментът. Рибата нагълтала червейчето – и полетяла нагоре, закачена на кукичката на въдичаря. Защото въдичарят също се бил посъветвал със звездите и те му предрекли благоприятен за риболов ден.
ПОУКА: Не играй по гайдата на оня, който свири в съседното село!

ОВЕН

Овенът тичал по своя важна работа между релсите на железопътна линия. Изведнъж срещу него се задал влак. “У-у-у-у!” - изсвирил локомотивът. “Бе-е-е-е!” - отговорил му овенът и продължил напред. “Бух!” - чуло се накрая, когато машината и животното се сблъскали и отскочили от удара назад. Овенът се поотръскал и пак поел по своя път. Локомотивът, даже без да се отръсква, се понесъл срещу него. И пак - “бух”! И отново отхвръкнали назад. А на третия път… На третия път машинистът излязъл по-умен, дал заден ход, отбил в страничната линия и направил път на овена, който продължил да тича по своята важна работа.
ПОУКА: По-упорит от овена може да бъде само друг овен.

Телецът пораснал и станал голям бик. Един тореадор го поканил да си поиграят на корида - борба с бикове. Телецът с удоволствие се съгласил, защото обичал игрите и не знаел, че за биковете тази забава свършва лошо. Тореадорът размахал червен плащ. Телецът се разярил и го подгонил, но в един миг се спрял като закован. Какво ли не правил тореадорът - ръчкал го, плезел му се, наричал го готован и мързеланко, но бикът не помръдвал. Злополучният бикоборец се разплакал и си отишъл. Тогава телецът вдигнал копитото си, с което бил настъпил случайно попаднала на полето жълтица, прибрал я и така не само спасил живота си, но и забогатял.
ПОУКА: Не бягай от късмета си!

Близнаците решили да пътешестват. “Да пресечем с кораб океана!” - предложил първият. “Чудесно - съгласил се втория - обаче ако излезе буря? По-добре да се изкатерим на най-високата планина.” “Прекрасна идея - възхитил се първият, - обаче може да паднем. Не, да идем на Северния полюс!” “Да, обаче не е ли прекалено студено? А защо да не обиколим Земята по екватора?” Първият намерил и тази мисъл за великолепна, но добавил: “Обаче…” Близнаците си приличали като две капки вода - и на двамата любимата им дума била “обаче”. Обаче, имeнно заради тази нищо и никаква думичка те си останали цял живот в своето затънтено градче.
ПОУКА: Трудно е да разделиш на две магарета слама, когато едното от тях си ти.

Ракът съзрял пред себе си водорасло. “О, колко съм гладен!” - възкликнало рачето и се втурнало… не, не към апетитната закуска, а точно в обратна посока. Колкото повече вървял ракът, толкова повече се отдалечавал от водораслото. Но тъй като Земята е кръгла, от един момент нататък започнал да го доближава. И така полека-лека, след цяла година ракът достигнал целта си. Водораслото било изсъхнало и не ставало за ядене. Ракът си останал гладен, но затова пък се прочул като първия пътешественик, обиколил света заднешком.
ПОУКА: Към славата няма преки пътища.

Лъвът бил толкова доволен от себе си! “О, колко съм храбър!” - казвал си той сутрин със събуждането си. “О, колко съм величествен!” - повтарял си през деня, докато се разхождал из пустинята. “О, колко държа на честта и достойнството си!” - мислел си той вечер преди заспиване. Цяла нощ сънувал как всички му се възхищават. Ала денем нямало кой да му се възхищава - пустинята била доста пустинна. Тогава лъвът отишъл в града и постъпил на длъжност експонат в зоологическата градина. “Колко е смел и величествен!” - цъкали с език хората, когато го гледали как се разхожда в клетката. Само че никой не казвал: “Колко държи на честта и достойнството си!”
ПОУКА: Публиката нищо не разбира.

Девата не искала повече да бъде дева и решила да се омъжи. Кандидати имало достатъчно, но никой не й харесвал. Един бил прекалено висок, друг - много нисък, трети - страшно буен, четвърти - ужасно смачкан, петият изобщо за нищо не ставал. Най-сетне намерила някакъв нито висок, нито нисък, нито буен, нито кротък, с една дума - ставал. Започнала девата да си търси булчинска рокля. Рокли също имало достатъчно, но една била прекалено къса, друга - много дълга, трета - извънредно претенциозна, четвърта - съвсем семпла, а петата изобщо за нищо не ставала. И когато накрая си намерила рокля, нито такава, нито онакава, забелязала, че оня, когото си била избрала, вече за нищо не ставал, защото се бил превърнал в дядо. А тя самата… о, тя отдавна не надзъртала в огледалото.
ПОУКА: Претенциозният вкус рядко помага в живота.

Везните се накланяли ту наляво, ту надясно. Те били чувствителни везни и не искали да пренебрегнат никого. “Ах, казвали си те, - този отдясно има голяма тежест, не е лошо да бъдем любезни с него!” Само след миг обаче им идвало на ум, че и онзи отляво може някога да придобие тежест - и се покланяли натам. А как им се искало да се успокоят! Какво могат да мечтаят едни везни, освен да бъдат в равновесие! Един ден дълбоко се замислили над нерадостната си съдба. И когато престанали да мислят, изведнъж усетили, че не се накланят нито наляво, нито надясно - просто защото не забелязвали кой е до тях.
ПОУКА: Мисли за другите, но не забравяй и себе си!

Скорпионът бил лош и затова никой не искал да си играе с него. Един ден от далечна страна дошъл някакъв бръмбар. Срещнал скорпионът и го попитал: “Искаш ли да си играем?” От учудване скорпионът забравил, че е лош и отговорил: “Искам!” Започнали да играят на различни игри – и на “Прескочи бръмбар”, и на “Не се сърди скорпионче” и на гоненица, и на криеница. Веднъж, когато бръмбарът се криел, една муха му пошушнала: “Защо играеш с този скорпион? Той има отровно жило!” Бръмбарът отговорил: “Глупости! Та той е толкова добър!” Скорпионът бил наблизо, чул думите на бръмбара и разбрал защо е бил лош. Защото никой не искал да си играе с него.
ПОУКА: Ако скорпионът забрави за жилото си, не му напомняй!

Стрелецът отначало бил най-слабият стрелец, който може да си представи човек. Просто никога не улучвал – може би защото бил доста късоглед, а може и по други причини. “Откажи се от това занимание, то не е за теб!” – съветвали го всички приятели. “Вие ще ми кажете! – отвръщал им стрелецът, който още не бил никакъв стрелец. – Ще видите как ще стана шампион по стрелба!” И наистина станал. Защото се сетил най-напред да стреля с лъка, а след това да рисува кръговете около точката, в която се е забила стрелата. И така стрелите му били винаги в центъра на мишената.
ПОУКА: Който не може да постигне целта, приема за цел онова, което е постигнал.

Козирогът всъщност бил обикновен козел – но козел, който искал да се изкачи на най-високия връх, за да го наричат козирог. Започнал да изкатерва върховете. В началото – по-ниски, дето дори не били никакви върхове, а просто в хълмчета. После – по-високи. Докато стигнал до най-високия – оня, от който можел да види целия свят. И целия свят да го види, което за него било по-важно. Тогава извикал към света: “Ей, вижте ме! Аз съм най-великият козирог! Виждате ли ме?” Видял го един орел, който летял по-високо и от най-високия връх, спуснал се и го сграбчил с ноктите си.
ПОУКА: И най-високопоставеният трябва да помни, че може да има някой над него.

* КАРТИНИ - Josephine Wall