ТАМ, КЪДЕТО...

                  “като стих разпилян, недописан...”
                                                                         Ивайло Яков

                 “Целуни ме... А после тръгни си!”
                  Не поглеждай през рамо назад...
                  Моят свят така е орисан,
                   да те търси в безбродния ад...

 
                  Там, където и вятърът спира,
                  да се сгуши под морно крило...
                  И дъждът уморен се прибира
                  в пресушено от мъка око...

 
                  Там, където и слънцето чака
                  да залезе, та в нас да блести...
                  Като светли прашинки из мрака
                  пак се любим с разбити мечти...

 
                  И поемаме път към безкрая
                  в две различни посоки... Но, не!
                  Земята е кръгла... И зная...
                  невъзможно ще ни събере...

http://yoocards.com/details.php?image_id=2174

Винаги ни събира рано или късно:)
Поздрави!

Дано да ни събере, и всичко да си дойде на мястото!
А мечтите на тези светли прашинки, дано да се сбъднат, колкото и странни да са те...!

известен факт е, че мъжкия екземпляр има едно единствено желание - да се освободи от тежестта в семенните си торбички. За да го направи е склонен на всичко - дори да пропише поезия

Очарователна е... Днес ме направи щастлив!
Кой му мисли за утре...

тези пеперудени криле... :)

http://vbox7.com/play:ab0754d1 - за теб, kassandra... :)

Дано, Борис... щастието да те срещне! :)

Във всичко ли си толкова първичен, baletlnetpepas!? И без дрън-дрън... :)

http://vbox7.com/play:d70abf13

* там, където... :)

нежно и проницателно!

обич е... :)