Дъх... И скреж...

                                        Рисувани стъкла

                  на уморен от взиране прозорец.

                  Изнизващи се в чакане лета...

                  и зима с шепота на богомолец.

 

                  Дъх... И скреж...

                                         Рисувани цветя

                   носиш ти...(отдръпва се пердето,

                   път да стори в нощната тъма)

                   Пораснало, завръща се момчето.

 

                   Дъх... И скреж...

                                             Рисувано лице...

                   Мъж познат, а някак си далечен.

                   Протягам с болка двете си ръце

                   и с вярата, че този миг е вечен...

 

                   Дъх... И скреж...

                                             Рисувана душа...

                   Защо на моята така прилича!?

                   Нежно ще се сгуша в теб сега...

                   Помниш ли? Отдавна те обичам...

 

                   От скреж те сътворих –

                                            видение красиво,

                   но с дъх студен и ледено сърце...

                   Стопля ли те с длани мълчаливо,

                   Нещо толкова прекрасно...

                                                      Ще умре...

 

22*08*2008

 

Ти си песен...

Защото са част от едно цяло!

КРАСОТА, ИЗЯШНОСТ, СТИЛ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

ако съм песен, то нека съм поне като тази... :)

http://www.youtube.com/watch?v=sLqcbX_hFFU

поздрав с този полет на душата... :)

С обич! :)

Хубаво е, когато кръгът се затвори, Борис... В едно цяло! :) Знаеш...

....сътворих от пясък нещо толкова красиво,
след миг...морето всичко беше заличило..
...домъчня ми отначало,но си казах
...морето го хареса и някъде го е скатало...:-)))

... сътворих от вятъра мечти
и ги пуснах с тебе да лудуват,
но пръснаха се в хиляди страни...
Не ги гони! Ще си измислим нови...

Чу ли!? :-)))