Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2008 22:18 - ПУРПУРНА СТИХИЯ В СОФИЯ
Автор: evelin Категория: Изкуство   
Прочетен: 1382 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 23.03.2009 21:03


 САМО НА 07 НОЕМВРИ 2008 /петък/

СОФИЯНЦИ ДА ОЧАКВАТ

СТИХИЯТА С ПУРПУРЕН ЦВЯТ,

(ВИХРЕЩА СЕ ДО СЕГА В РАЙОНА НА ПЛОВДИВ)

СПАСЕНИЕ - САМО В ЕПИЦЕНТЪРА НА СЪБИТИЕТО -

ЧИТАЛИЩЕ "НИКОЛАЙ ХАЙТОВ" СОФИЯ
/КИНО ИЗТОК, СРЕЩУ ХОТЕЛ ПЛИСКА/

ОТ 18, 30 ЧАСА

ТУК,
ако ти пука! :)




image

 ОГЪНЯТ...  победа и поражение, опияняваща рапсодия от страсти...
 след него остават обгорели стърнища и разрушения,
                                                                      отломки от самите нас,
в които ВЯТЪРЪТ свисти,
                        за да ни напомня колко силна може да бъде болката...
... и някъде там,
                на края на Вселената,
                                       на предела на съзнанието,
                                                                       отново се ражда живот.
В капчица ВОДА се оглеждат минало, настояще и бъдеще.







Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. boris66 - boris66-evelin
07.11.2008 09:42
Хубаво е че я представихте и в София. Бих дошъл на представянето, защото там се завързват познанства и интелектуални контакти, които остават за цял живот и естествено хубави спомени и мигове. А нали животът ни е низ от такива и е хубаво когато са повече! Ходих до Варна да си подновявам морският паспорт. Варна е променена -има европейско излъчване и ми направи впечатление, че се отнасят по- културно и с уважение към нас в инспекцията .Хубаво е да я представите и там. Това е нашата морска столица.
цитирай
2. evelin - ОТКРОВЕНИЕ - Димитрия Чакова
12.11.2008 00:01

Понякога съм сеизмично вдъхновение,
разкъсаната плът на ням вулкан.
Не търся в себе си различно измерение.
Не нося дрехи, а изпитвам свян.
Не паля свещи, а в душата ми - икона.
Езични танци под нозете ми горят.
Пръстта почитам, звездната Мадона
и Добротата във един объркан свят.
И вечно бързам, бързам и копнея.
Земята сякаш всеки миг ще спре.
Спокойствието бързам да намеря
далече скрита в нечии ръце.
И вдишвам, и поглъщам светлината
на драскащото есенно небе.
И искам да запомня аромата
на дъжд, листа и луди ветрове.
Понякога съм сеизмично вдъхновение,
понякога - умора на вулкан.
Поезията носи моето спасение.
Пречистване, Съдба, Любов и Блян.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evelin
Категория: Изкуство
Прочетен: 2764241
Постинги: 439
Коментари: 5991
Гласове: 18498
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930