Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2009 01:01 - ПРОДАДЕНИ МЕЧТИ
Автор: evelin Категория: Изкуство   
Прочетен: 3277 Коментари: 18 Гласове:
0

Последна промяна: 02.09.2009 13:47


*
*
*
image

ПРОДАДЕНИ МЕЧТИ

 
Тръгваш ли?

                        Денят ми опустя,

като забравено гнездо през зима.

Не ме превръщай в плачеща върба,

превила гръб, за обич, просякиня.

 

Тръгваш си...

                     Навети преспи сняг

затрупаха живота в стъпките.

Лед сковава зъзнещия мрак...

Не виждам път!

                   Избродихме посоките!

 

Тръгвай! Сам...

                       Закърпих ти криле,

явно пристрастен си към простори.

Болях, протягайки към теб ръце...

Ослепявaх, търсейки те с поглед...

 

Тръгваш...

                       Но за миг поспри!

Несбъднати минути само губим...

(Нима за грях – продават се мечти!?)

Пред път да помълчим...

                                      И да се любим...




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. henzelski - Много е
21.04.2009 07:34
добро, Ади!
цитирай
2. анонимен - Нима за грях – продават се мечти!?
21.04.2009 11:08
Нима за грях – продават се мечти? Интересен въпрос. Очевидно е, че някои го правят. Лошото е, че когато продадеш нечия душа, нечии мечти, нечие доверие заради егото си, ти не му "закърпваш криле", а всъщност ампутираш от него неговата доброта, човечност и изобщо всичко, което го прави Човек. Още по-лошото е, че така създаденото чудовище има гадния навик да се връща на любимите си приживе места и да ти напомня за неприятното си присъствие и респективно за престъплението ти. А най-лошото е, че в такива случаи Бог мълчи и не ти дава прошка, защото осакатеното чудовище не му е делегирало правомощия да издава индулгенции от негово име и за негова сметка.
Какво ни остава да правим в такива случаи? Всеки сам да си реши, нали за това е съвестта. Но не е нужно да си Достоевски, за да знаеш, че за всяко престъпление, има и наказание...

Поздрави, Осакатения
цитирай
3. valiordanov - Щях да тръгна, но не знам къде. Сякаш ...
21.04.2009 12:01
Щях да тръгна, но не знам къде.
Сякаш ми се иска да остана.
Даже със закърпени криле,
не усещам във душата рана...
цитирай
4. evelin - *
21.04.2009 16:00
Ценя мнението ти, Краси... Благодаря! :)
цитирай
5. evelin - Тук някой...
21.04.2009 16:13
... се е вживял в ролята на лиричния герой! :)
Но препрочитайки цялата изповед, в мен остана един въпрос:
Освен като автор, моето място къде е в цялата история!?
Не е нужно да си Достоевски, за да знаеш, че и престъпника се връща на "любимите" си места...
И, ако единственото "престъпление" е това, че те докосват стиховете ми,
и заради тях се върнеш отново, Анонимни... Моля за отговор! :)
цитирай
6. анонимен - Тук някой... - отговор
21.04.2009 16:42
Отговорът на въпроса ти е лесен... Евелин. Твоето място в цялата история е едно - на автор. Никъде в написаното от мен не съм намеквал друго. Просто, асоциирайки се с лиричния герой, съм пофилософствал малко по темата, повдигната от стиха. Прости, че не съм ти отговорил със стих - някога умеех това, но Изкуството ми бе отнето.
Както и да е, това е друга тема. Нека само уточня, че изповед не съм правил, това бяха просто откъслечни разсъждения. Надявам се да не съм нарушил правилата за писане в блога.

Поздрави, Осакатения
цитирай
7. evelin - *
21.04.2009 16:57
Нима се чудиш - "Да остана"!?
Не се обръщай! А тръгни...
Убитите мечти са рана...
Но, мъртво е... И не боли...
цитирай
8. evelin - О, бърз отговор... :)
21.04.2009 17:13
Нали не си постоянно на "местопрестъплението", Анонимен!? :)))
Благодаря, за "другия прочит" на стиха ми...
Харесва ми, че съм провокирала размисъл! :)

цитирай
9. juliet - Прекрасен стих!
21.04.2009 18:53
http://vbox7.com/play:888b3883
цитирай
10. evelin - :)))
21.04.2009 18:56
Прекрасен клип! :)
цитирай
11. boris66 - boris66-evelin
23.04.2009 23:06
Хубав стих ,честити празници!
цитирай
12. evelin - Борис...
24.04.2009 00:25
Благодаря, че прочете! :)
цитирай
13. valiordanov - Но мъртвото, аз знам - живее в един ...
24.04.2009 07:18
Но мъртвото, аз знам - живее
в един по хубав, топъл свят...
Не ще си тръгна. Ще погрея.
Ще дишам твоят аромат...
цитирай
14. evelin - *
24.04.2009 14:47
Ти... моя аромат не вдишвай!
Веднъж попаднал в негов плен -
обречен си навред да търсиш
само мен, до сетния си ден! :)
цитирай
15. valiordanov - Каквото и да ми се случи. . . Ще трябва ...
24.04.2009 16:11
Каквото и да ми се случи...
Ще трябва сам да изживея
това което съм научил.
Не ме гони. Ще оцелея...
цитирай
16. evelin - *
24.04.2009 18:27
Една Любов, когато си отива...
(сърцето, тъй ми повелява)
Пусни я! Или със замах убий!
Спести й болката... да оцелява!

Знам те, Вал! Ти си една вечно оцеляваща поетична фурия!
Ела да те удуша с прегръдка! :)))))))))
цитирай
17. анонимен - Прекрасен стих Ади! А крилото има ...
27.04.2009 08:32
Прекрасен стих Ади!
А крилото има нужда и от въздух,за да опознае простора....достатъчно е ти да си това!
цитирай
18. evelin - Аз да съм...
27.04.2009 13:49
крилото, въздуха или простора!? :)))

Мога да бъда и 3 в 1... Стига да искам! ;)

Познаваш ме, атаборк :))) И вече не на шега една голяма приятелска прегръдка! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evelin
Категория: Изкуство
Прочетен: 2757955
Постинги: 439
Коментари: 5991
Гласове: 18498
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031