*
*
*
 
“Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание.
Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери.
Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип,
за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата , и славея.
Възхитителна песен, заплатена с живота.
Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва.”

Не зная дали съм те търсила или просто съм мечтала за теб. Тогава, когато с нежелание съм се измъквала от топлите прегръдки на съня и почти несъзнателно съм те усещала сред хората, заобикалящи моя свят. Или тогава, когато съм наблюдавала отиващия си ден и съм отправяла жаден поглед към хоризонта. Не зная дали съм допускала, че ти съществуваш в горещите летни дни и дългите зимни нощи, в дъждовното есенно отчаяние или пък в живителния аромат на пролет. Но чувството, че теб те има някъде на света, ми е давало сили да живея…
Събуждам се сутрин в прегръдките ти и се наслаждавам на присъствието ти. Замечтано прекарвам поглед по голото ти тяло и правя усилия да не те докосна. Притаявам дъх, защото почти не смея да дишам - толкова ме е страх да не се окаже просто сън.
Внезапно ти отваряш очи и ме озаряваш с твоя пълен с топлина поглед. Очите ти са дълбоки като океан и аз се оглеждам за спасителен пояс. Приближаваш устни към моите и аз притварям очи. Целувката ни е толкова дълбока и страстна, че наоколо избухват хиляди горещи слънца. Усещам как възбудата ти постепенно нараства и те улавям в ръцете си. Ти си така прелестен и гладък, а само миг по-късно аз те държа между устните си. Харесваш ги и то не само заради усещането, което те ти дават- чувствената им и предизвикателна извивка те влудява, ти знаеш, че това са устни, създадени само за любов. Докосвам те с език и ти стенеш, а аз те захапвам нежно със зъби, защото искам да се убедя, че си жив. Трепериш, но не от болка, настръхваш, но не от студ. Желаеш ме и аз съм твоя, страхуваш се, но не от мен.
Проникваш в тялото ми и аз те приемам, изпълнена с нежна всеотдайност и мъничко тъга. Плавните ти движения напомнят самотна лодка в бурен океан, а брега е толкова далече. Усещам силата ти и знам, че си уязвим, защото обичаш винаги да бързаш бавно. Облива ме гореща вълна и в нас избухва като огнен дъжд вулкан от неземно удоволствие, събрал в себе си страстта и пламъка, страданието и радостта, уханието на вятъра и вкуса на самотата. Благодаря ти, че ме благослови да обичам и да дарявам любов. Обръщам се към теб, целувам те и поставям длани на лицето ти, като се мъча да запечатам завинаги твоя образ в съзнанието си и да го запазя за дългите дни и нощи, които ми предстоят без теб…
Тогава, когато ще полагам усилия да бъда жива и с всеки изминал ден ще умира по една малка частица от мен, може би точно в този момент ще осъзная, че никога повече няма да бъда същата.
Тогава, когато спомените ще нахлуват в мен и аз отчаяно ще се питам кога ще спрат да бъдат толкова болезнени и ще останат просто спомени…
Зная, че от утре трябва да се уча да живея без теб, но казват, че винаги раздялата е като една малка смърт…

“Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние - когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.
Защото най-хубавото нещо в живота се постига само с цената на голямата болка…, или поне така е според легендата. “
 
*  С БОЛКА СЕ РАЖДА ВСИЧКО КРАСИВО...
НО ЗАЩО БОЛИ И... КОГАТО СИ ОТИВА!?

ЗАМИСЛИ МЕ... И ТЕБ ЛИ!? :) *

tazi legenda q svarzvam s knigata...nooooooo ina4e ne moga da razbera... za6to edna lubov trqbva da nosi bolka i taga...ei tova se 4udq i ne moga da proumeq... naprotiv tq bi trqbvalo da pravi horata 6tastlivi i usmihnati....ina4e kartinkata ti e varha

...това е извадка от първия и последния абзац на "Птиците умират сами"...

Любимо ми е... Вярвам, не само на мен! :)

Толкова е хубаво написаното от теб!
Нищо, че боли...

И мен - болката - ме замисли, mamas ... Затова - мислейки - го логнах! :)

Не забравяй да се усмихваш, Славе! Прегръщам те!

закото вибрациите които предизвиква в нас са много силни и човек физически не може да издържи дълго на тях, но за това пък тя може да се трансформира в обич, която носи само радост и то понякога тя продължава цял живот-"Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации"

уникалните моменти за които си заслужава да усетиш живота и да докоснеш безкрая...:))))))))))))))))))))

http://www.youtube.com/watch?v=sp3RctkwvYc&feature=channel

* За Любовта - избрани мисли от Учителя Петър Дънов

Щом го казваш... Човек си, доста пикантен... без да ползваш подправки! :)))
Врял и кипял в този казан - Живота! ;)))

daaaaaa be6e mi lubimo.., no nqkak si lubovta v realniq jivot e po druga..edva li ima hora sposobni na takiva dalboki 4uvstva..

Иначе щеше ли да ги има думите - "любов като в приказките"... Актуализирано - "виртуална любов" :)))))

Но се среща... Все още я има и в реала... Как мислиш!? ;)

Abe, ka4ak i ti li ludna po evelin ...

az li kakvo mislq...nqma takava silna i golqma lubov... daa v na4aloto moje da e ne6to mnogo strastno i vludqva6to, noooo posle bitovizmite... sblasaka sas samata deistvitelnost..uni6tojavat samata lubov.... v nai dobriq slu4ai ostava uvajenieto

А може би просто не си я изживял!? Не ти ли е идвал наум и този вариант!? :)))

Всичко предстои! ;)

... и ви тачи това - безименните!

А пък, ако знаеш (под секрет) по него колко са луднали!!! Има материал! :)))))))))

скъпи анонимни приятел/ю/ко,това се усеща и ти го пожелавам да го изживееш,тогава сигурно няма да задаваш въпроси които показват непознаване на безкрая!

Събрала си букет от чувства, но има и много болка... Истинската любов, когато е споделена, е магия и не боли! Но ти знаеш това...
@---,--->-----

... че от къде мога да зная!? :))))

... Замисли ме! Отново... и безкрайно! :)

(Толкова мислене не е ли противопоказно за една жена, дори и тя да изпада от класациите на "задръстените тикви" ;))))))))

... не ще да е "забавна",
таз дружина славна!? :)))

Гуш*, Ани...

Познавам,много жени,които просто никога не са били жени,защото не са се докоснали до безктая и нямат и най малка представа,какво е това!За това го пожелавам на всички,защото това осмисля това което си написала,но няма да можеш да го опишеш,защото амброзията и нектара няма да имаш спомен какъв вкус имат,но ще знаеш че е прекрасно и сладостно отмаляващо и безумно хубаво и лепкаво в летежа на блаженството безпаметно!

Да, така е ....А ни боли толкова, като го загубим, точно защото сме го постигнали така трудно....Поздрави! И хубав ден, в който болката да не присъства!

В своята книга "Няма престъпна любов" Дънов ни запознава с любовта във всичките й аспекти и набляга на това, което се случва между хората, препоръчвам ти я, има я в спиралата. Само ще цитирам това:
"Любовта може да бъде физическа, механическа и духовна или божествена. Това са три положения, чрез които законът на Любовта трансформира силите на света.
Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само може да подобри света."

Любов - във всичките й измерения! Благословени сме, когато я има!

Хубаво е, че отново си тук, Невена... :) Благодаря!

Няма болка... Или поне толкова, колкото да го направи истинско! :)

Усмивки и от мен... За хубав ден! :)))

На един Истински Мъж, едва ли, му е нужно да накара някоя жена да стигне с него до "безкрая"... за да разпознае в Нея - ЖЕНАТА!

А, ако Тя не му даде шанс дори да тръгне с Нея към този "безкрай"... Тогава какво!? - попълнение в отбора - "задръстени тикви" ;)))

Никога,никой не е успял да формулира сложното понятие"любов".каквото и да пишем и говорим за нея е приемливо за едни и неприемливо за други.Любовта просто я има.Нека всеки я почувства и изживее така,както му диктува сърцето.Дай Боже всеки да я изживее!

Времето не е величина и усещането е безсмъртно!Можеш да го усещаш и чустваш,независимо дали сте заедно или на хиляди километри!Трябва да го усетиш и изпиташ за да го разбереш!

^думите са безтегловни^

( Усмивка на Жена :)

и клипа ...
...

Поздрави и усмивки и ти пожелавам солени целувки с дъх на море :))))

Имам вкус на море...

На буйно море,

пленило реки закачливи...

Ти си – бряг ожаднял,

що вълните зове

и от морската пяна пенлива,

сътворяваш ме – блян,

пълнолунно мечтан

и задъхано, бавно отпиваш...