*
*
*

The Waterfall Crevice – Исландия

Национален парк Erawan, Канчанабури, Тайланд

Огромен водопад, Африка

Източник: pixdaus.com

*
*
*

Сине, пета година си в странство. Пет години, откакто не съм те виждала! А ми се струват цяла вечност... Замина щастлив. Вярваше, че ще успееш да постигнеш мечтите си. И ние ти стискахме палци- и аз, и баща ти – толкова силно, че още имаме синини по ръцете.Никой не се е заблуждавал, че ще ти бъде лесно. Сам. Далече. Без семейство. Без приятели. Без любима жена до теб... В началото се възторгваше от новата земя- небостъргачите, технологиите, изобилието. След време престанаха да ти правят такова впечатление. Все по-често се прокрадваше носталгията в писмата ти- желанието отново да видиш Витоша през прозореца си, да се изкъпеш в морето, да вдъхнеш аромата на горски теменужки, разпилени в двора ни. Но нали и там има планини, море, цветя? Вълните не се ли разбиват по един и същ начин на брега? Как ухаят техните цветя? Ами останалите чудеса на природата, както сам ги нарече? Щеше ли да опознаеш всичко това, ако беше останал тук? Не съжалявай за нищо! Бъди силен, за да можеш да вървиш напред! Положи много усилия, за да стигнеш там, където си сега. Не бива да се отказваш! Бъдещето е пред теб. Успехите тепърва ти предстоят... Винаги ще бъдеш в мислите ни. Повече от всичко на света искаме да се чувстваш добре, да срещнеш любовта, да създадеш дом.... И тези неща ще дойдат. Знам, че понякога си самотен. Майчиното сърце го усеща. Когато плачеш, и аз плача. Сълзите са еднакво солени от двете страни на океана. Помни, че си силен! И не се предавай. Всичко е временно на тази земя, носталгията също... Замина с желанието да покориш света. И почти успя. Няма пълно щастие. Може би аз съм виновна- не трябваше навремето да хвърлям пъпната ти връв на покрива на бащиния дом. Та все да те тегли насам... Защото домът е там, където е сърцето. Зная, че ще имаш свой дом. И вярвам, че ще бъдеш щастлив там. Така силно вярвам, че чак боли! Взе всичко със себе си по пътя към успеха- и таланта, и амбицията, и трудолюбието. Само дето остави сърцето си тук...
Някой ден ще се върнеш и за него. Без сърце не може... Ще те чакаме. Обичаме те! Мама. Публикувано от Jadie


     

Р.S. Плаках на тази история... Много! И тихо, тихо... Е, не образувах водопади със сълзите си, но вярвам, че водата е на вървеж ~ Да ти върви по вода, (казват) ~ Нека е така! Нека е... С мисъл, сила и любов * А ти ще си винаги - тук

Да замълча, за да преглътна сълзите си...)(

Вярата, че детето й е добре и подкрепата която му дава е израз на нейната обич. Много е силна майчината любов!

"Бъди силен, за да можеш да вървиш напред! Положи много усилия, за да стигнеш там, където си сега. Не бива да се отказваш! Бъдещето е пред теб. Успехите тепърва ти предстоят... Винаги ще бъдеш в мислите ни...Помни, че си силен! И не се предавай!"

Добрата майка мисли така,милата!

просълзи ме...

...след години...Какви ли послания ще им напиша, миличките ми дечица...Майчината любов е единствена на тази земя и нищо не може да я замени....Сетих се и за "Майчина сълза"....
Прекрасен постинг, аз не мога без вода....

Ще се справи и още как!
Той плува кат' делфин,
а сам Нептун му е кръстник...
и звездица-искрица му пътя огрява...
с любов и обич го дарява...
Благословена да си, * <3