Седеше си самотният рибар на брега на морето... и погледа му се рееше в безкрая. Вълните припляскваха монотонно и само една пощуряла чайка от време на време стряскаше невъзмутимата тишина...

Пляс, пляс, пляс... Кряяяяяяяякккк... :)

- Днес Свети Никола има празник – мърмореше под мустак Рибарят – може и да почерпи...

Дали от приспивната песен на прибоя или от снощния запой с приятели, но клепачите му натежаха... И засънува...

... Лазурният бряг... Опъва “перки” по плажа... Поопипа се...  От къде тия мускули у него!?... Ама вършат работа! Я как му налетяха мадамите... Като чайки на забравен кроасан... Една му духа :)))))) с палмови листа... Друга го пръска с вода студена... “Трета го в уста целуне бърже... А той я гледа...” и се чуди...

По едно време в просъница дочу...

- Ей, Рибарю... Аз съм Златната рибка! Тук съм ... Ей, чуваш ли!? Или глухарчета имаш в ушите!.... Еййййййй!!!!!!!!!...

- Еххххх!!! От къде се взе, че ми разваляш рахатлъка!?... Цял живот те мечтая... А ти,  сега ми се хващаш...  Какво повече ми трябва, а?! Я ме погледни...

Пляс, пляс, пляс... Кряяяяяяяякккк...

Рибарят ококори очи... Нощ... Кръглата луна се усмихваше.

-         Я! Ама всичко това сън ли било!?