*
*
*


РАЗГОЛВАНЕ... Няма да крия, когато го видях за първи път си представих... )) Ъъъъ... Нима искате да знаете!?
Дааа... Мрак...  По  каменистата пътека ловко пристъпва вълк... с поглед устремен... в очакване... На какво ли!?
ПЪЛНОЛУНИЕ... това е неговият час... Козината бавно се смъква  и открива смуглото тяло на красив млад мъж... )) Останалото... оставям на развихрящата ви се фантазия!!!
А каква ли ще е гледката, ако вълците са два!? )))))) Знам какво си помислихте: "Е, на тези жени все им се малее..." )))))) Да, да... ама НЕ! Ей го на - черно на бяло... опс - червено!


Вече излезе... (Не от кожата си )), а от печат... Аз имах уникалния шанс, като нейн редактор, да я прочета първа... А, самият Издател си поръча това "РАЗГОЛВАНЕ"  като подарък за рождения ден!!!

НА 08 ЯНУАРИ 2010 г.
в
ЧИТАЛИЩЕ "НИКОЛАЙ ХАЙТОВ" СОФИЯ
/КИНО "ИЗТОК" срещу ХОТЕЛ "ПЛИСКА"/
от
18,30 ЧАСА

ЩЕ БЪДЕ ДВОЕН ПРАЗНИК
ПРЕМИЕРА НА СТИХОСБИРКАТА "РАЗГОЛВАНЕ"
И
50 ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА АВТОРА


Кой ще излезе от кожата на ВЪЛКА!?
Вторият вълк... дали няма да  се окаже ВЪЛЧИЦА!?
Какви тайни ще ни "разголи"!? И само тайни ли!?))
А, какво ли ще преживеем!? .........
Стига сме си задавали въпроси, а направо да отидем и...
Око да види, пък ако ни стиска може и... ръка да пипне!!! ))
Аз вече нямам търпение... А ти!? ))

.. Кой от двата вълка ще бъде!? Добрия или лошия!? :))))) Или и двата!!!


ДВАТА ВЪЛКА
(притча на индианците чероки)


Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл - той е гнева, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризма. Другият е добър – той е радостта, мира, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш – отговорил старият чероки.

Чудесна е притчата, Ади! Откъде успя да я намериш!
Страхотна си! Невероятни са и стиховете на Агоп! Този е един от любимите ми!


Бъди за мен танцуваща звезда





"Само този, който носи хаос в себе си,

ще роди танцуваща звезда" - Ницше

(на Звездичката ми...)


Бъди за мен танцуваща звезда,

свенливо през стъклото да наднича,

приседнала за малко във съня,

с Луната на купон след туй да тича...


Бъди за мене оня див стремеж,

поляните със разцъфтели макове,

пероните, затихнали в копнеж,

в очакване на закъснели влакове...


Кинжал бъди! - забит ми във гърба

и камък във лицето, щом ти стиска!

Любов бъди!... Във скулптурна творба

извайвай ме!... Тъй както ти се иска...


Бъди ми Смърт!... Последен лъх студен

и Рай след туй, възпяван от мнозина!...

Бъди ми бриз в прегарящия ден,

във сняг дълбок – спасителна пъртина!...


Бъди ми хляб!... Ту сладък, ту солен...

И залив тих... Уютен... За двамина...

Очите на Птицата...


Ще кажат някои

каква полза

от крилете

на Птицата,

когато всичко

е залято с Вода

и няма да има

къде да кацне...?

Но същите

тези криле

са я издигали

ВИСОКО

и красотите

на Света

са се запечатали

в очите -

жадни

за непреходното....

Спомените

са живи

и сега!...

Миг

преди

уморените

от болка

криле

да докоснат

безкрайната

пустош

на

Водата....

Раздавач на Надежда


по Дж.Родари...(но не съвсем...)







Продавач на надежда







Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал...познайте какво?

- Надежда! Надежда за всички.



'Купете! С отстъпка за вас!

Всеки трябва надежда да има!'

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.



А на тоз, който няма пари

и само отвънка поглежда,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.



Дж. Родари







Не бих могъл Надежда да продам,

дори да имах „МОЛ” на сто етажа.

Най–святото!... Потънал бих от срам,

ако го видя и на щанд в гаража...





Не бих продал на богаташ дори

Надеждата!... Във стихове възпята!...

От ранина, след първите петли,

на всеки бих раздавал по Земята!...





Че тя не струва пукната пара,

защото даром с шепи съм отгребвал!...

По-скъпа е от всичко на Света,

едва накрая бих я с мен погребал!...





Последната! – остава си за мен...

Най–крехката!... Укрила се в душата!

Надеждата, че в утрешния ден

отново ще раздавам Светлината!...

" Ако срещнеш добър човек, убий го, за да не се мъчи"

Ст.Цанев



Убиваш ме, дъще!... Умирам от страх...

Добър човек да не станеш...

Греховно говоря пред Бог и Аллах,

но болка разкъсва ме!... Знаеш...





Разказвах ти много, че чисти сърца,

най-лесно пробождат се с клюки!

И кървави храчки в неравна борба

по Злото ще храчиш наслуки...





Най-светлите помисли раждани – там

в душицата – пъстри мъниста,

подлец непознат ще ги стъпче без срам,

ще окаля усмивката чиста!...





Не ща да си жертва, а вълк като мен,

но в овца се превърнах!... Не споря!

Че вълци отстрелват почти всеки ден!

Не слушай какво ти говоря...





От мъка пропити са тези слова,

скатани дълбоко в сърцето!...

Наяве едва ли кураж ще сбера

да убия във полет Детето!...

Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето. - Eклесиаст 1:9






Живот! – Като Виенско колело...

Затворен кръг из вечните завои...

Отлетялото, което е било

във друго време пак ще се повтори!...



Щастливи сме!... Оставили следи -

послания във храма на звездите!...

Но тежък шут в калта ще ни свали

на делниците сиви в низините!...



Протяжно скърцат тъжни колела -

предсмъртници със имена на хора!...

Съдбата им е винаги една!

Отзад! – Във сенчестата част на двора!...



И някой ден ръждивият метал

ще се свлече като ненужна дрешка!..

Но, претопен, ще блесне зажаднял

за нов Живот!... Във детска въртележка!!!…

Днес, Самотата до мене се спря

под дъжда!... Както чаках трамвая...

Мимоходом погледнах я... Сива жена!

Тя, дали ме хареса?... Не зная.





А блъскаше здраво проклетия дъжд,

като игли на безброй таралежи...

Самотата чадъра си нито веднъж

не разтвори!... Бездумна стоеше...





Тя може би чакаше някой в дъжда

под своя чадър да я вземе...

Самотата досадна е сива жена!...

Най-вече в дъждовното време.





Реда си отстъпих – заклет кавалер!

За сбогом на дамата махам...

Прискърца трамвай в коловоза си чер...

Любовта ще остана да чакам!

Младостта покрай мен вдъхновено премина

с разголено пъпче и сластни бедра...

Подир нея, видях, се обръщат мнозина!...

И аз се загледах... Но какво от това?...





Тя дори не усети копнежа в очите,

с които тъй нежно събличах я с плам...

Слабостта ми безплътна на старините

ме сложи на място без капчица срам...





И там, край реката на светлите храмове,

реалното чувство във мене надви!

Залостих вратите на тъжните блянове...

За сбогом ù махнах!... При друг да върви...





Сега, поприведен в палтото износено

на чувствата мои под снежен покров,

не бих заменил Младостта си изпросена

за моята стара и вярна Любов!...

Ще се обеся!... В понеделник сутринта...

Най-тъжният от всичките ми делници.

Най-мрачен ми е винаги света

във утрото на сиви понеделници...





Дъждът тогава реже като нож,

дори кафето ми горчи от сладост...

Животът ми не струва пукнат грош

във дните, оперирани от радост!...





Ще се обеся!... Само че дали

да не увисна на врата на непозната?...

И нека продължава да вали,

а кафето да нагарча в самотата...





А ние ще приседнем двама - там,

в квартална кръчма, със надрани маси...

Самотна - Тя!... И аз случайно сам...

Във вино да удавиме деня си!...





Ще се обеся!... В понеделник сутринта...

Но няма да разкажа на жена си.

Ако имах дом... Окъпан в Светлина!...

Бих дал приют и топлинка на всеки...

Сираче, просяк, куче, стъпкана жена.

Покой при мен намерил би навеки...





Жените в нежност щях да потопя,

с кутретата да вдигна олелия,

да се търкалям със децата във снега,

по чашка със мъжете щях да пия...





Но нямам дом... За който тъй копнях...

Сивея бавно в схлупена панелка...

Жена. Дете. Със кучето умрях!!!

Мечти отстрелвам с празна самоделка...





От жар прелях!... И болки във гръдта...

Тъй нежна е душата на Поета!...

Животът там надвива над Смъртта!...

Във светъл дом!... Голям като планета...!!!

(на един прекрасен Човек)





Неразцъфнала пъпчице моя!...

Сладка болка - отляво в гръдта,

само в мислите страстно жадувана,

сред постеля от дивни цветя...


Неразцъфнала пъпчице моя!...

Загадка бъди!... Тих копнеж...

Че веднъж, ако ти се разлистиш,

цветовете не ще събереш...


Неразцъфнала пъпчице моя!...

Изплакана тръпка бъди...

Най-прекрасни ще бъдат цветята,

на които цъфтеж предстои!...


Неразцъфнала пъпчице моя!...

Мои нежни арменски очи...

Ако е вярно, че размерът на свещта

на Живота отразява дължината,

то пламъкът, даряващ Светлина,

е мъдростта, събрана във душата...





И когато се запали нова свещ,

пламъкът едва се мержелее...

Най-ярък става той и най-горещ

над восъка, когато надделее!...





Дано намеря златната среда,

балансиращ на Живота със везната!...

Кога са най-устойчиви свещта

и пламъкът? - разпръскващ Светлината!...

Не ме утешавай ти, мила девойко,

не вливай в сърцето ми повече хлад.

Подобно проядена житна ръкойка

света ще напусна незнаен и млад.



Разкъсано тръпне сърцето ранено

от хорската глупост и злия език.

И всички тревоги все тъй неизменно

пробождат душата подобно на щик!...



Не ме утешавай, знай, нищо не може

мълчаливата горест да утеши...

Преди да изсъхнат сълзите ти още,

смъртта ще потропа на мойте врати!...

КУРВА
трилогия (първа част)

Прекърши се... Преди да разцъфтиш...
А, чакаше реколта пребогата.
С илюзии не ще задоволиш
изгарящите тръпки във душата...

От светлия олтар на Любовта
иконите захвърли на боклука.
Потъпка чувствата си във калта...
Балонът на мечтите ти се спука.

Сега си курва... В задимен коптор...
А как желаеше да си принцеса!
Съдбата ти – безмълвен воайор,
присмива се зад мръсната завеса!

А, какво ще стане във останалите части на трилогията може да разбереш само, ако дойдеш! :)))
цитирай

Мъртъв

ли

е

Човека

когото

упорито

не

искаме

да

забележим

навлякъл

прозрачните

дрехи

на

Самотата...?

И

дали

след

смъртта

му

ще

загасне

мъждукащата

светлина

на

Състраданието...?

Както

прегоря

невидима

и

никому

ненужна

последната

клечка

Надежда

в

премръзналите

ръчички

на

Малката

кибритопродавачка...!!!

"На двете дами в моя живот!
Звездичка и Стъпчица.
С много обич!..."


Бъди за мен танцуваща звезда
свенливо през стъклото да наднича,
приседнала за малко във съня,
с Луната на купон след туй да тича...

Бъди за мене оня див стремеж,
поляните от разцъфтели макове,
пероните заспали сред копнеж,
в очакване на закъснели влакове...

Кинжал бъди – забит ми във гърба
и камък във лицето щом ти стиска!
Любов бъди! Във скулптурна творба
извайвай ме... Тъй както ти се иска...

Бъди ми Смърт! Последен лъх студен...
И Рай, след туй, възпяван от мнозина!
Бъди ми бриз в прегарящия ден,
във сняг дълбок – спасителна пъртина!

Бъди ми хляб! Ту сладък, ту солен...
И залив тих... Уютен... За двамина



* Може би и тях ще видим, Юлия... Само утре да сме там! :)))

Ще се обеся! В понеделник сутринта –
най-тъжния от всичките ми делници.
Най-мрачен ми е винаги света
във утрото на сиви понеделници...

Дъждът тогава реже като нож,
дори кафето ми горчи от сладост...
Животът ми не струва пукнат грош
във дните оперирани от радост!

Ще се обеся! Само, че дали
да не увисна на врата на непозната?
И нека продължава да вали,
а кафето да нагарча в самотата...

А ние, ще приседнем двама, там –
в квартална кръчма със надрани маси...
Самотна – Тя! И аз случайно сам...
Във вино да удавиме деня си!

Ще се обеся!... В понеделник сутринта...
Но няма да разкажа на жена си.

Наслаждавам се на всяка трудна крачка,

за характера ми те са изпитание!...

Ако вятър див лицето ми намачка,

за живот намирам в него упование...





Че попътен бриз платната щом погали

и отпуснем се приспивно - уморени

изневиделица стозъби бесни хали

ще връхлетят пробойно - устремени!...





Насрещен вятър злобно нека блъска...

Като корени в Живота впих ръцете!...

Но тихичко молба през зъби съска...

Дано в тайфун да не прераснат ветровете...!!!

Нежният мъж много нежно целува...

Не е просто ласка, а с устни рисува...!

Но се сещам за друг и който едва ли

тъй нежно със устни плътта ти ще гали...





Съвсем не се вписва в познатото чувство,

любовта е за него неземно изкуство...!

Той не допира напукани устни

към плът изхабена със помисли гнусни...





А просто опива!... И топли с дъха си...

Като крило пеперудено гали с мъха си...!

Толкова нежно и тъй неусетно,

че в сънища чисти пробужда детето...!





И цялото тайнство става реално

в зародиша нежен на утро кристално...!

Сънливи ръчички очи щом разтъркат,

пеперуди в гърдите наяве ще хвъркат...!

Ще бъдем в петък... нали!? :)))))))
Това не е за изпускане!!!!!!!!

Не заключвай болката във плен -

мъките са парцаливи дрешки!

Понесъл неразцъфнал цвят зелен,

на пръсти стъпва утрешният ден...

Кристално чист!... И в него няма грешки...







Изгори ги!... Всички до една...

Въшлясалите дрипи на Тъгата...

В пречистени одежди Любовта

ще възкръсне като Феникс от жарта!...

На утрешния ден във Светлината!...

„Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда." - съборното послание на апостол Павел - 2:13









Достатъчно

голям ли е

размахът

на крилете

на

Справедливостта,

за да

повдигне

тромавото

туловище

на Закона?...

И

не е ли

зрънцето

Милосърдие

последната

хапка

Надежда

от опустошената

трапеза

на

Правосъдието?...

Разбира се! Броя дните!

На най-малката жена









посвещавам го на дъщеря ми Алис... с много обич...!!!











пожелавам също весел празник на всички жени!

обичайте ни такива, каквито сме...!

все пак сме две половинки от едно цяло...













Ще имаш, миличко,

безбройни радости!...

На всичко ще се радваш

от сърце...

На майка си

ще се усмихваш, слънчице...!

(понякога на татко си)

Светът ще бъде

в твоите нозе...

Като пораснеш,

миналите радости

ще намалеят...

Странен свят, нали?

Ще загинат

някои от тях завинаги...

Различни ще са

твоите мечти!

А когато стигнеш

моите години,

едва ли

ще останат

много те...

През извървените

житейски зими

една бе

радостта за мене! -

Ти -

дете!...

Ако Съдбата

ти покаже

с пръсти

знака

на победата,

не бързай

да се радваш,

на паша

не търчи

като

говедата!...

Може би

за да затвърди

във теб

многострадалеца,

присмехулно

е забравила

да си прегъне

показалеца!?...

„Духовното излишество е ключът към

материалното благополучие" - Соломон









Ех, Соломоне!... Добре си го казал -

утопия светла за вълчия свят!

Но човекът за жалост се е доказал,

че трудно ще стане морално богат...



Ех, Соломоне!... Представи си за малко

човешкото племе в духовен подем!

До край извисено в живота си жалък!...

Урожай пребогат, до гроб ще берем....



Ех, Соломоне!... Войни ако няма...

Полиция - също... И гангстерски рай...

С парите пропити в бездънната яма

ще превърнем Живота в поема без край!...



Ех, Соломоне!... Тоз камък надгробен

на нашите мъки да сложиме - как?...

Човекът е грешен... Духът му - поробен!...

А пътят му винаги свършва във мрак...



Ех, Соломоне...

Ако се продам за купища пари,

дали на бряг лазурен ще живея,

или все тази алчност ще гнети,

че повече съм можел да спечеля?...





Ако те обикна и не знам покой

и тогава ли така ще се терзая?...

Дали в живота си мизерен свой

Любовта намерил съм накрая?...

Благодаря ви, момичета, че ми позволихте да се докосна до нея!
Съжалявам, че не мога да присъствам на представянето... но ви пожелавам вълнуващи мигове!

ТВОИТЕ ДЛАНИ

В ТОПЛИНАТА НА ТВОИТЕ ДЛАНИ
КОЛКО НЕЖНОСТ И ОБИЧ СЪБРАНИ,
КОЛКО БОЛКА И ТИХА ТРЕВОГА,
БЕЗ КОИТО В ЖИВОТА НЕ МОГА.


КОЛКО СВЕТЛИ КОПНЕЖИ ЛЮБОВНИ,
КОЛКО МИГОВЕ СЛАДКИ ГРЕХОВНИ,
НЕЖНА МУЗИКА, СВЯТ БЛАГОСЛОВ,
ТОПЛА УТЕХА И ВЕЧНА ЛЮБОВ!

Сърцето ми сякаш е рана разкрита,

душата ми плаче със тиха тъга,

капка по капка, мойте сълзи измиват

безмълвната болка, стаена в нощта.



Навъсено плаче небето студено

и мрака прорязва с дъждовни стрели,

а моята вяра, до кръв наранена,

човека оплаква с горчиви сълзи.



Но няма ли някой за мен да заплаче

с безкрайната горест на свойта душа,

две трепетни думи със обич да каже

и да протегне за помощ ръка?



Нима съм нещастен сред толкова хора,

нима съм самотен в безбрежната шир?

Аз вярвам! Аз вярвам, ще срещна опора,

ще срещна и обич, и радост, и мир!

древна индийска притча



Един ученик на Буда

в миг на себична възбуда

решил Мъдростта да изпита

с присмех на злоба нескрита.



Пеперуда хванал в ръката

и попитал: "Таз гад хвърковата

дали е жива в тоз миг?

Отговори ми, мъдрецо велик!"



На всичко готов бил хлапака,

дори да я смачка веднага!

Стига да може с това

да унижи Мъдростта.



Но Буда отвърнал достойно

с усмивка топла, спокойна:

"Ех, глупаво, младо момче,

всичко е в твойте ръце!"

Вълчо има ден рожден!

От сутринта е пременен...

Много гладко се избръсна,

дезодорант с мерак си пръсна,

поприбра с колан шкембето,

усмивка цъфна на лицето...

На лов потегли в ранни доби,

че каквото сам надроби

с никой няма да разделя...

Тъй е вълчата повеля!!!

Поразходи се в гората,

поглед хвърли на сърната,

но да я стигне той не може...

Колко много се изложи!

"Одъртял е Вълчо вече"...

Сам на себе си си рече.

И на глигана даде прошка

и на дивата кокошка...

А нещо крехко му се иска

между зъбките да стиска...

Младите от него бягат

И на млади се подлагат...

Тъжен, Вълчо се прибира

гладен в своята квартира.

Нищо чуждо не заклещил,

от мераци се облещил.

За него нямало подарък

и изглеждал толкоз жалък...

А меракът го изгарял,

повече не би изтраял...

Доволен бил и на попара,

със вълчицата си стара!!!...

Бързо, вий не се бавете

и на Вълчо помогнете!

Ще ви нагости горещо!...

А, може би... и още нещо...

Жената, която обичам безкрайно,

е нежна утеха във мрака...

Тя е отвара от биле омайно,

сърцето ми с трепет я чака!...






Жената, която обичам безкрайно,

във своята обич е свята...

Тя е за мене звездичка сияйна

и огнена страст за душата!...






Жената, която обичам безкрайно,

не грее от първите страници...

Наяве със мене и в сънища тайно

не знае за чувствата граници!...







Жената, която обичам безкрайно,

превърна мечтите ми в празници!!!...

В гората тръгнала Мецана

на разходка от зарана...

Край реката, що да види!

Ароматни медни пити...

По тях накацали мухите,

залепнали, умрели всите!

"Брей, че случка невидяна."

Цъкала с език Мецана...

"Медецът сладък на пчелите

зле понася на мухите..."

Ехидно тя се позасмяла

и питките си ги дояла...

Поуката я чуйте, всички!

В меда на малките пчелички

мечките ще оцеляват...

Мухите само ще се давят!...