*
*
*

 

„ ...Има една приказка, която прочетох за пръв път преди много, много години и която никога не забравих. Тя разказва за едно малко момче, което се качило по дъгата; и на края й, недалеч зад облаците, видяло един чуден град. Къщите му били златни, улиците му - покрити със сребро, а светлината, която греела отгоре му, била като тази, която лежи над още спящия земен свят рано призори. В този град имало толкова красиви дворци, че само като ги погледнел, човек чувствал удовлетворени всичките си желания; и толкова съвършени храмове, че тези, които веднъж коленичели в тях, били очиствани от всички грехове. Мъжете, които живеели в този чуден град, били велики и добри, а жените били по-красиви от тези в сънищата на юношите. Името на града било...

„ Град на нещата, които хората са смятали да направят”.

*
*
*

Джеръм К. Джеръм - "Как не написах роман"

 

 

Градът на мечтите, името му е ... според кой както си иска ::)

... сиреч - винаги ли става това, което искаш!? :)

... ами винаги ли искаш това което става? Сега ще кажеш, че не е честно :)

мисля и аз да си построя такъв мойсиград, ще викна и вернимайсториприятели - да помагат...

знам, че ще има и Дом на Слънцето...и поне един Сребърен Дракон...

ех, Евелин, как ме размечтакъсноследобедно :) тенкс

i az shte go zapomnya

Вярно е!!!

При теб отново е интересно, загадъчно, замислящо и замечтано! Харесват ми последните ти постинги!:) http://vbox7.com/play:5677022e&al=1&vid=82364
Щастлив пролетен ден!-8-