Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2009 13:38 - Мое, пораснало момиче...
Автор: evelin Категория: Поезия   
Прочетен: 6507 Коментари: 22 Гласове:
13

Последна промяна: 30.07.2009 10:20


*
*
*

image

                       Като пътека кривнала нанякъде
                        животът
                                             бавно 
                                                           се изтича...
                         дори пред мене огледалото
                         не позна това момиче,
                         което през полето тича
                         и гони пъстри пеперуди,
                         и до безумие обича –
                         смеха,
                                      дъжда
                                                      и танци луди...
                         Катери стръмните баири,
                         а под стъпалата му пари,
                         но знае (и затуй не спира) –
                         до върховете няма магистрали!
                         И когато пътеките свършат,
                         криле му прорастват за полет...
                         Събира следите си в шепи...
                         И отлита,
                         като цвят на забързана пролет...
                         Къс
                                   по къс
                                             пося от Душата си,
                          в това дълго и трудно летене –
                          не я стискаше здраво със зъби,
                          но и не се приземи на коленe!
                          Мое,
                                 отдавна пораснало момиче...
                                        Летиш!
                                                     Не се ли умори!?
                          Събери душа и тяло отмаляло,
                          сгуши се в ръцете му силни, добри...
                          Захвърли ти сляпото си огледало
                          и се огледай в неговите влюбени очи...

                          (Крилете ли!?...
Момичето ми...

                                             Тайничко ги подслони...)

 



Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - усмивки с поздравления:)
16.07.2009 14:01
ех, че е хубавоооо!!! дали някой няма да напише нещо такова... много хубаво ...и за нас, анонимните:)
цитирай
2. marquez - Лети пораснало момиче
16.07.2009 14:25
Много ми хареса. Чета го вече няколко пъти. Незнам защо, но вече 3 път днес идвам тук. Благодаря за хубавия стих. Настроението ми е на 6 благодарение на теб. Поздрави!!!
цитирай
3. evelin - За анонимните...
16.07.2009 15:21

... или добро, или нищо :) Нали така?!

Поздрав с усмивка! :)
цитирай
4. evelin - А, мен питаш ли ме...
16.07.2009 15:27

... колко път извървявам с теб ;)))

Наминавай от тук, marquez... Приятно е! :)

цитирай
5. iliada3 - Чудесен стих!
16.07.2009 15:39
А очите понякога носят голям риск.......:))))))Рискуваш да се влюбиш!:)))
Прегръдки!:)
цитирай
6. juliet - @---,--->-----
16.07.2009 15:52
Прелестен, жизнерадостен стих! Страшно много ми хареса, Ади! Не прибирай крилете- продължавай да летиш!-8-
цитирай
7. mamas - Винаги в полет!
16.07.2009 16:18
За да не забравиш как се лети...
Прегръдка и от мен!
цитирай
8. evelin - @}----;-----
16.07.2009 16:51

Обичам риска, iliada3... И той мен! :)))
цитирай
9. evelin - @}----;-----
16.07.2009 16:53

Прелестен да е днешния ви ден, Юлия! :)

Прегръщам ви с обич! :)
цитирай
10. evelin - @}----;-----
16.07.2009 17:06

Полетът е в кръвта ми, mamas... :)

Кацам от време на време... за презареждане! :)))

Гуш* и от мен! ;)

цитирай
11. ka4ak - много истинско!
16.07.2009 20:09
чак се усеща!Поздравления!
цитирай
12. evelin - Истинско...
16.07.2009 22:15

(може би) като автора... :)))

Благодаря, Владо! :)
цитирай
13. homich - еех крилете!
16.07.2009 23:15
Колко пъти са пораствали и са били прекършвани от безумци,решили на всяка цена да покорят върха.И не с летене,а с пълзене и мачкане на всичко пред себе си. Като танкове.Като охлюви,задушаващи всичко с гадна слуз.А ние,понякога не виждаме крилото,което ни пази.И продължаваме като Икар да летим към невъзможното. Хубаво си го казала,АДИ!
цитирай
14. evelin - ***
17.07.2009 09:51

"А ние, понякога не виждаме крилото, което ни пази. И продължаваме като Икар да летим към невъзможното."

Благодаря за тези думи, homich... :)
цитирай
15. hristam - А това -
17.07.2009 10:24
"Къс
по къс
пося от Душата си,
в това дълго и трудно летене –
не я стискаше здраво със зъби,
но и не се приземи на коленЕ!"

ах, Ади...
цитирай
16. evelin - А това е...
17.07.2009 14:30

... Душата ми! Цяла... :)

Ах, Хрис... Гуш* :)
цитирай
17. esen - Лети, лети!
20.07.2009 00:56
Успешен и все така красив полет!!!
цитирай
18. cornflower - Интересна композиция. Здравей, ...
20.07.2009 07:34
Оригинална композиция.
Здравей, Евелин!
цитирай
19. dum - Честно ли?
21.07.2009 16:33
Занаятчийска "поезия" от ниско ниво - няма спазване на ритъм, стъпки, рима и даже това, което "ах,Крис" си е лепнала е със сгрешено от теб ударение, което нарушава римата - правилното е "летене - колЕне. ;))
цитирай
20. evelin - Долетях днес от морето...
30.07.2009 10:03

... и утре пак отлитам! :)))

Благодаря, esen...
цитирай
21. evelin - cornflower...
30.07.2009 10:05

... това е само една малка "изповед"! :)

Радвам се, че си открила в нея нещо интересно... Прегръдка от мен! :)
цитирай
22. evelin - dum-4о...
30.07.2009 10:06
Здрасти! Отново... :)))

Сърцето ми е в аритмия... Влюбена съм! ;)))

Благодаря! ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evelin
Категория: Изкуство
Прочетен: 2764131
Постинги: 439
Коментари: 5991
Гласове: 18498
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930