Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2007 12:01 - ПРЕДАНИЯ И ИСТИНИ
Автор: evelin Категория: Туризъм   
Прочетен: 11167 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 05.09.2007 02:01



Докосвал ли си се до това прекрасно място!?...  Китно градче сгушено в прегръдката на Средна гора...Заобиколено от вековни борове... Нашарено от поточета и реки...


image

Почувствай силата на запазения старовремски и истински Български дух....



image

Копривщица още пее юначните песни на отминали времена...


image

Из калдъръмените й улици се чува тропотът на препускащи коне...

image

Под стрехите й се носи песента на момите везали бунтовнически знамена...

image

Въздухът е напоен с аромата на смола, мащерка и диви ягоди...

image

Вятърът донася шепота на юнаците съзаклятници и разказва историята на този град магия...

image

image

Предание за Жупата

Предполага се, че старите пътища свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица.

Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото билo подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.

Поради благоприятните природни условия, в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. "жупа". Те поставили началото на ново селище. С увеличаване броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор - Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.

В подкрепа на тази теория е и фактът, че част от Ламбовската махала и днес се нарича Жупата.


image

image

Град създаден от бежанци

Съществуват предположения, че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин*. Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.


image

image

Копривщица и кърджалиите

Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под турска власт. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го ограбвали и прогонвали жителите му. Копривщица била опожарявана през 1793, 1804 и 1809 г., но благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.

*така наричали бежанците от близките до Aлбания македонски области


image

image

Болярката от Рила

Друга легенда разказва за млада жена заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността й се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Едерне (Одрин), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна”, название, което след това често се използвало от турците.

Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие.

От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.

Възможно е тези две версии за създаването на Копривщица да са свързани. В началния период след заселването на старата жупа родствените връзки били много близки. Поради тази причина копривщенци не са се женели помежду си, а си търсели жени от другаде. Възможно е някой от членовете на жупата с благороден произход и благосъстояние да е взел за жена момиче от болярски род.

image

image

Къща-музей  Тодор Каблешков
image

“Заклевам се в името на Всемогъщего Бога, че за славата на народа си и за честта на православната вяра ще забия петстотингодишния ръждясал български нож в гърдите на келавия турски султан. Ако престъпя клетвата си то нека бъда проклет от целия български народ и ме постигне най-тежкото божие наказание! Амин!”

Клетвата на копривщенските революционери

image

image

Къща - музей Димчо Дебелянов
image

image

image

МОЛИТВА

Сложи ръка на мойте устни,
когато, морна да блуждае,
крила душата ми отпусне
и безутешна възроптае;
сложи ръка и запази ме!
Да не надвие скръб безмерна,
и в гняв, и в горест твойто име
с похулни думи да зачерна!

                                                                        Димчо Дебелянов

image

Къща - музей Любен Каравелов
image

image

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:
който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
енки да изтлее,
а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.
”.......

                                Любен Каравелов

image

Ослекова къща
image

Лютова къща
image

Млъчковата къща
image

Калъчевият мост и Бозовата къща
image

Мавзолей на Априлци
image

image

Голямата тайна на Копривщица трудно би била разкрита, защото тя е в съкровените глъбини на българската душевност.
Нека призовем свежестта, която и днес лъха из средногорските бърда и простори... Да ни я прошепне... Нека попитаме високите поляни... долищата, напоени с букова прохлада... Да повторим с ехото песните на копривщенеца Любен Каравелов .... „Хубава си, моя горо!"...
Дано се поучим  от един мъдър човешки бит, (ограден от изкуство и архитектура), който не отдалечава природата, а  я допълва и дори я облагородява.
И... Да се преклоним пред чистото свободолюбие, простото достойнство на планинеца, якия му морал и ясен поглед, обвързани с най-нежната и човечна поезия, която той от люлката носи в себе си.


image

"...Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако и ти и да си обречен на тежки страдания и неволи. Всичко, що е останало досега в моята осиротяла душа - добро и свято - всичко е твое!"

                                                                        Любен Каравелов



Тагове:   предания,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. slavei - ***
15.08.2007 12:50
Наистина чух тропот на бясно галопиращи коне, пукот от изстрели и видях гордо веещото се българско знаме....
Благодаря ти за този постинг!
цитирай
2. анонимен - boris
15.08.2007 13:16
Отечесво любезно ,как хубаво си ти, меняват се омайно, картини те ти чудни.......
Благодаря за прекрасната фотосесия.
цитирай
3. анонимен - boris
15.08.2007 16:03
Нека един път да цитирам и Ботев-След майка си и
Отечеството най много обичам....Теб.
цитирай
4. valiordanov - Копривщица пари от история. . . . и за ...
16.08.2007 06:07
Копривщица пари от история....и за любов....
цитирай
5. evelin - Благодаря,
16.08.2007 09:54
че пътешествахте с мен... в миналото и сегашното на този град магия...

* Ще ви чакам и в бъдещето... ;)))
цитирай
6. анонимен - България-най-красивата!!!
11.01.2009 17:17
Не напразно именно тук сключих брак!
цитирай
7. анонимен - копривщица
07.05.2009 21:01
прекрасен град
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evelin
Категория: Изкуство
Прочетен: 2758068
Постинги: 439
Коментари: 5991
Гласове: 18498
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031