Прочетен: 7173 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2010 22:43
*
*
*
4 пропусквателни пункта! Войници с автомати... ( камерата ми има странната форма на пистолет, не посмях и да я извадя ;)))) Турското знаме навсякъде - по стълбове, сгради, баири... Няма как да се объркаш, че си в Турция...
Наситили се на лукса на Халкидики и о. Тасос решаваме да търсим нещо диво и затънтено... Къмпинг!!! Забодохме пръст на картата - Тук! На мили, от ето това място, няма жива душа...Това е!
Отпрашвайки по пътя за къмпинга... Изведнъж...
Скали като огромни камарища с кюмюр... Мъгла, която дори и поройния дъжд не можеше да пробие... Няма и жива душа да попиташ (не че ако срещнеш ще те разберат, тук говорят само на родния си език)
Тъкмо всички вече се питахме - има ли край този път!? И ето пред нас...
Къмпингът... И представата, че страшното е свършило... Без да подозираме че тепърва предстои!
Нестихващият дъжд и усоя на това място ни накараха отново да търсим друг подслон...
Но какво става, когато решиш да скъсиш разстоянията и минеш по прекия път... Това само преживелите могат да го разкажат!!! И снимките на оцелелите :)))
Черен път, който се увива все по-нагоре и по-нагоре... Мъглата засилва илюзията, че се изкачваме към Ада... Това, че може да ни се свърши бензина посред "нищото" е най-малкото нещо, което се завърта в главата ми... Гоня всички мрачни мисли с опита да снимам клип с камерата...
Какво се случи... И дали някога жените падат по гръб?! Това ще си го разказваме още дълго по кръчмите :)))))))))))
Само зная, че когато стигнахме населено място, беше малко преди да загубя окончателно надежда, че някога отново ще видим бял свят :)))))))))) При вида на изумелите старци с броеници в ръце, не видели чужди живи хора от години, аз крещях... "Мараба, Комшуууу", скачайки от радост на мотора, идвайки ми да нацелувам всичко наоколо :))))
Но за миг, връщайки се назад, осъзнах че минавайки този път (отбелязан с бяло само на една от новите карти, на другите го нямаше) бях имала шанса да видя едни от най-красивите гледки през живота си... В пропастта под нас се стелеха бреговете на Мраморно море - онези чистите, девствените... И онази дива растителност, чукарите и недокоснатата от човешката мръсотия част на Турция...
А иначе отново... Курортно градче - пъстро и закачливо...
Вeчеря на плажа, този път с традиционните кюфтаци и айрян... Това, че не сервираха алкохол в ресторанта не попречи на Елена да купи от съседното магазинче и да отвори по една бира на всички жени пред опулените погледи на турците :)))))))) (С червеното е хазяйче, което реши, че имаме нужда от гид срещу бакшиш ;)
Последвалото вечерно цамбуркане в Мраморно море...
Хотелът...
А на сутринта - нещо като баница, ама не съвсем и местния чай в малки джамени филджандчета, на които тукашните старци придремват по цял ден в кафенетата... Е, за някои имаше кафе турско на пясък - гъсто като кал и почти със същия вкус - за цели 5 лири!!! Очаквах за тези пари да ни го сервират и с врачка :)))))))))
И отново на моторите... Покрай пристанището...
Покрай кварталите с джамия пред всеки...
.... по хубавият турски път до границата (нашият ще го оставя без коментар)
... та на гранична бразда - Малко Търново!
с един "преселник" в обратна посока на куфара... :)))))))
И от там - на нашето си моренце...
И щастливите усмивки... За 5 дни - на 4 морета! Егейско, Бяло, Мраморно и Черно море! ;))))
Иначе... какво още да ви кажа...
Никъде няма такова море... като нашето! :)
Никъде няма такова небе... като нашето! :)
Никъде няма такива залези... Като нашите! :)
E, от нашенско по убаво си нема - както е възкликнал шопа - Епа, нема! :))))))))
А това бяхме ние... Цанко и Нина, Павката, Светльо и Елена, Тодор и Адриана, Ники, Денислав... Живи и здрави! И щастливи... :)))
Приключението в Турция посвещаваме на Ники и Павката, които трябваше да се върнат в София, пряко тяхната воля... И с благодарност на Елена и Денислав за техните "щрак напечени моменти" :))))
Това беше, Приятели... За да продължи - Там, Докъдето, Мечтаем! ;)
11.07.2010 14:51
11.07.2010 15:00
... и потвърждение на думите ми:
Да се подпише под чужд стих може само този, който няма доблестта да се подпише под собственото си име! :))) (За случайно позналите се... Без извинение!!!)
А жената със забрадката, поне има лице под нея... За разлика от всички комплексарки без име в блоговете! :)))))))))))))
11.07.2010 17:01
Прекарах чудесно с постинга ти.
страхотно е и това, че бе тук! ;)))
-8-
Поздрави на цялата компания...:)
И прегръдки за теб!:)))
Обичаме те и ние! И те гушкаме... Много, много!!! ;))))
11.07.2010 22:33
11.07.2010 22:53
2. наслади се...
3. Поезията-моят живот
4. Тайната на Чудото
5. Животът се случва онлайн...
6. ВИК В МОЛИТВА
7. ЦВЕТНА БЕЛОТА
8. Споделено с Евелин
9. @}-----;-----
10. ЗАКЛЮЧЕНИ ВЪПРОСИ
11. ДОМ СРЕД ЗВЕЗДИТЕ
12. ВЪЗКРЪСНАЛ СЪН
13. ПЛЕНЕНА СЯНКА
14. ПРЕРОДЕНА ВЕЧНОСТ
15. СКИТНИЦА ДУША
16. И ТАЗИ НОЩ...
17. ГРЯХ ОТ РАЯ
18. ОСЪЗНАТА ОБРЕЧЕНОСТ
19. ПЯСЪЧНА ИЛЮЗИЯ
20. МИСЛИ В ПОЛУНОЩ
21. ДЯВОЛСКО РАЗПЯТИЕ
22. ТИ... ПОМНИШ ЛИ!?...
23. ТАНЦ НА ПЕПЕРУДАТА
24. ПРИКАЗЕН БЕЗКРАЙ
25. Хей, ти... Любов
26. ~ ВСЕЛЕНО, ТВОЯ СЪМ ~ 1... търси 2 :)
27. ~ НАРИСУВАЙ МЕ, ЛЮБОВ ~ 1 търси 2 ;)
28. ~ МОЙ, МАЛЪК ПРИНЦЕ" 1 търси 2 ;)
29. ~ ВЯРА НА КРАЙ СВЕТА ~ 1 търси 2 ;)
30. ~ ФАТАЛЕН БЛЯСЪК ~ 1 търси 2 ;)