Събуди ме странното подсвиркване на някой... Упорито и  ритмично... Не, че цяла нощ бях мигнала от вълнение за това, което ми предстоеше... :) Сънят към сутринта най-сетне ме бе оборил, но чудния свирач настойчиво подканяше за ставане... Заслушах се... В целия хор от птичи гласове имаше едно странно пиле, което, с цяло гърло извисяваше глас над всички и закачливо подсвиркваше на края на всяка своя песен... каква ти песен... по-скоро приличаше на таен сигнал между двама влюбени... 



Сънено промърморих "е, този оставИ че фалшиво пее, пък и не се дава да го надвикат..." :)) Още не отворила очи чух топлия глас на Тодор "Вече сме в Хърватска... Тези врабци тука не са толкова добри "певачи" като сръбските" :))) 

 

Обичам да събуждам деня с усмивка... :)) А днес определено имах и страхотен повод за това... Пътувах към една мечта... на Тодор, моята... (и на всички приятели от групата)  - ПЛИТВИШКИТЕ ЕЗЕРА в ДЕН ТРЕТИ... :))

Оставили морните моторджийски екипи да почиват в бунгалата на къмпинг "Корана" се метнахме на моторите и отпрашихме до Плитвице... все пак се намирахме само на 6 км. от езерата... (Паркът е разположен в близост до главния път, който свързва Загреб и Адриатическото крайбрежие на Хърватска)



Цветно и красиво е още на  самия паркинг... Събрах с поглед оригинални идеи за всяка градина! :))

Сърчицето ми заби по-силно и още по-силно... Този мост ще ни отведе до така дългоочакваната среща с  природния феномен, сгушил се в прегръдката на планинските вериги Мала Капела и Плешевица, в мистичната древна гора, известна като Дяволската градина...



Но преди това...



... карта, от която трябва да си изберем маршрута, който искаме да видим... Начертали го хората - от А до F и съответно от 1 до 8 часа преход... Ами сега!? Като искам да видя всичко... Всичко!!! :))) Речено-сторено... та нали за това сме тук! :)) Само срещу 20 евро прекрачихме "прага" на тази райска градина  -  най-старият национален парк в Европа, част от списъка на ЮНЕСКО...


 

... и ... О, Чудо! Стъпила на една огромна тераса пред мен се открива такава величествена гледка, че за миг спря дъха ми... За един дълъг миг! Като, че се пренасох в едно друго измерение, свят от красива вечност...




Напомни ми за филма "Аватар" и още повече като разбрах, че е бил почти разрушен по време на Балканската война, но се е възстановил напълно, благодарение на уникалната способност на шуплестия варовик да се натрупва много бързо, създавайки фантастична система от езера, водопади, бързеи и много интересни  естествени бентове, от които   река Корана се преобразява в  каскада от 16 стъпаловидно подредени проточни езера.



Въпреки, че не можех да помръдна от мястото си, не преставах да се питам... След тази невероятност какво ли друго би могло да ме впечатли... все пак си избрах  8 часово приключение! :))



Взирайки се в далечината съзрях движещи се, в колона като малки мравчици, хора... Затичах се нетърпеливо по пътеката надолу...



  

 

А някой от нас с почуда се попитаха - "Абе, хърватците риба не ядат ли!?" ;)))

Бях попаднала в един магичен свят от гърмящи водопади...









... и красиви каскади,  многобройни бариери, первази и други скални форми в карстови реки и потоци, които будят удивлението...

Тук,  бързеят на времето си бе дал среща с тишината на покоя...  



Вековните сухи дънери, пазещи древни тайни, засилваха мистиката около това място...

 

На където и да се обърнеш, оставаш смаян от гледката...







На свобода райски си живуркаха симпатични твари, които щастливо и спокойно позираха на туристите...

А поуморите ли се от ходенето или просто решите да разнообразите ви очаква... 

... огромна поляна, на която може да поемете глътка вода ( бира, кола... кой каквото душа му иска ;) или да се впуснете в...



... пътешествие с корабче, от което се разкриват нови прохладни прелести...(включено е в цената на входния билет)




 
Стъпвайки на отсрещния бряг само група запалени ентусиасти се запътихме към голямото езеро... 

... крачейки по мостчета и пътечки пред нас се разстилаше прохладната тишина на гората...

Дърветата оглеждаха своите кичести клони в бистрите води на езерото...


 
И в един миг попаднахме в прегръдката на небето и земята... Вълшебство! :)



Нощта над езерата се спускаше... Трябваше да поемем обратния път... Но как като ти се иска да задържиш мига и да се слееш с вечността на това място!

 Последен поглед от високо... Благодаря ти, Господи... че ми даде Очи да видя всичко това и Душа за да го почувствам! :)



(Честно да си призная, трудно намерих думи да опиша  преживяното, (рядко ми се случва нещо да ме остави в безмълвие ;) .... А снимките ми са като частици от един огромен пъзел, който само когато подредиш можеш да видиш цялата му истинска прелест... ) Затова идете и вижте... И непременно ми се похвалете! ;))



А героите на днешния ден са блажено уморени... Тук групата ще се раздели на две... Едните - любителите на морето, казва Цанко, поемаме към  Адриатика...



...  другите към тайнствата на най- дългия туристически пещерен маршрут в света - Постойнската яма... мечтата на Вальо... :)



Стоях по средата... Обичам безумно морето, но и подземните потайности  ме привличат с неудържима сила... В този момент с усмивка се сетих за любимия си виц: "Свикал лъвът всички животни и им казал - Умните да застанат отляво, а красивите да се наредят от дясно... Така и сторили! Само жабата стои по средата и недоумява... Умните - отляво, красивите - отдясно... Е, аз сега да взема да се разчекна ли!?";))))))))
Та и аз така... море - пещера, пещера - море... ;)) Какво реших ли!? Ще разберете следващия път... ;))))