Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2007 14:27 - ~ ФАТАЛЕН БЛЯСЪК ~
Автор: evelin Категория: Изкуство   
Прочетен: 7181 Коментари: 17 Гласове:
1

Последна промяна: 06.09.2007 19:19


Ев...

 
   Трябва да е приятел. Само приятелите я наричаха така. В повечето случаи се обръщаха към нея с фамилията й, а пациентите я наричаха с обич “Докторе”. За тях тя бе и спасителен бряг, и хоризонт, в който с надежда се взираха. Боготворяха я... Съпругът й често се шегуваше “Твоите луди... Защо ли лекуваш лудостта им, като в крайна сметка... полудяват по теб! Но това вече е неизлечимо, по себе си съдя...”

... Режисьорът... Не се изненада... Все пак бе премиерата на филма му. За първи път се проявяваше и като сценарист. Дребните, хитри очички бяха скрити зад тъмни очила. Въпреки това го позна. Както в деня, когато го видя за първи път. Но от  мъжът, прекрачил тогава прага на кабинета й,  не бе останало и помен...
       В онзи ден... Настани гъвкавото и поддържано за годините си тяло на стола срещу нея. Преметна крак върху крак, с финеса на стар буржоа. Изгледа я с премрежен поглед и самочувствие на познавач... Не една или две кандидатки за главни роли бяха минали през леглото му. Но докторката беше нещо друго. Имаше и ум в красивата й главица, което осезаемо липсваше на бившите му любовници. Не успя да задържи само за себе си, първата мисъл нахлула в главата му...
        - Искам точно такава жена... И в леглото да пъшка с интелект!...
          Това я развесели. Не искаше да си признае, че дори й хареса. От друг, тези думи биха й прозвучали доста вулгарно. Изречени от неговата уста, я забавляваха.Но, я изненада смущението му. Като, че ли да замаже положението, той отмести поглед към канапето под прозореца.
     - Истина или мит са любовните истории, които би разказало диванчето на всяка красива психотерапевтка!?
  - Добър сюжет за филм, Режисьоре... А измислица  или реалност са пикантериите около всеки кастинг за главна женска роля!?...
      Усмихна го умението й да излезе от създалата се ситуация. Затова реши да отговори...
     - Въпреки, че ще удари по репутацията ми на отявлен Казанова, но поне за мен...
       Усети фалш в думите му.
   - Хайде, да не започваме разговора с лъжа. Рискуваме да сринем основите на все още неизграденото доверие между нас.
     Беше добър играч. Винаги перфектно владееше правилата на играта, не рядко играеха и по неговите правила. А сега трябваше да се довери... Но как!? Като гледаше тези зелени очи... Блато,  потъваш в тях... Бавно и неусетно... И безнадеждно... (Слепешката! Само така...)
      Имаше нещо в нея, което те кара да останеш и да я гледаш. С нещо те предизвикваше, подканяше... и веднага след това те отхвърляше. Стресна го мисълта, че дори в представите си, не му позволяваше да я види гола. (Не, че стилния тоалет, слял се с тялото й,  не беше прекрасна гледка) Ако му закриеха очите, не би могъл да я познае, прокарвайки ръка по голото й тяло. Ако е с дрехи, обаче не би я объркал.  Започваха  игра, в която само времето щеше да покаже кой е по-добрия...
      Тръгна си с мисълта, че иска да я види отново...
     На другия ден се върна, но придружен от съпругата си. От вчерашния Казанова нямаше и следа. Останали бяха само обноските, но този път отправени единствено към жена му.
      Вниманието на психоложката бе привлечено от големия диамантен пръстен, който жената демонстративно тикна в лицето й, при тяхното запознанство. Личеше, че режисьорът скъпо компенсира извънбрачните си похождения. Но всичко е до време... И ето, сега трябваше да спасява брака им. Или поне това, което е останало...
        - Аз съм неговата съпруга. Приятно ми е...
      Жена... изгубила своята самоличност. Тя беше просто “съпругата” и най-страшното е, че това й харесваше. А може би паразитно вирееше под неговата сянка и това  даваше самочувствие, което трудно можеше да бъде покрито.
        Доста се бе постарала да изглежда добре. Но опита й да се направи по-млада, бе толкова несполучлив, че вместо желания ефект събуждаше единствено съжаление в околните.
      Евелин отмести поглед  към безизразното лице на режисьора. Плътните му устни бяха по момчешки нацупени и създаваха илюзията, че е вечно недоволен от нещо.
    В следващия момент, изненадващо жената скочи и хукна към вратата. По погледа му прочете, че тези сцени са нещо, което вече не би го впечатлило. В коридора дочу кресливия й глас...
      - Така ли ще ни помогне!? Като не откъсваш очи от нея... Видях те! Не отричай! Само да си посмял пак да отречеш...
      Дори не се беше опомнила от случилото се, когато режисьорът се върна запъхтян в кабинета.
      - Моля те, нека слезем в отсрещното кафене. Атмосферата тук подтиска жена ми. Дори мисълта, че ползваме услугите на психотерапевт я убива. Ако проведем разговора в непринудена обстановка, по приятелски... Моля те... Кажи -  да!... Моля те...
       Отчаянието, толкова неприсъщо за него, я трогна... Трябваше да извади най-силния си коз – “Душевадеца”. Останал от едно време, от Професорът й... “Можеш да накараш човек да извади душата си пред теб... Оглеждаш я внимателно, почистваш я с памуче и я връщаш обратно в тялото му. Душевадец си, Евелин...” И се усмихваше  благо и доволно...
       - Да тръгваме...
    С решителна стъпка закрачиха към заведението. Хубавото време на вън за миг отнесе тревожните й мисли.
     Чу изсвирване на гуми... Обърна се! Слънцето я заслепи... Не, не беше слънцето... А пронизващ режещ блясък, идващ от връхлитащата ги кола... Като, че прободе зениците й. Усети, че някой я блъсна силно в страни и  успя да й  изкрещи... “Пази сееееее!”...
     Всичко потъна в мрак... Само приглушеното  и монотонно... Ев... Ев... Ев.... нарушаваше покоя на  тишината...

 

 Следва....

 

 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mladen6565 - pozdrav za tvorbata EVELIN
30.08.2007 15:15
pozdrav za tvorbata EVELIN .no vnimavay nqkoy den ,nqkoq da ne pochuka na vratata -,,za da ti oskube kosata"":):):):)
цитирай
2. evelin - Коса ми е дал Бог в изобилие...
30.08.2007 15:19
има и да скубе, има и да остане... ;))) Знаеш... :))))

* Но се надявам да ми е дал достатъчно и от това под косата... ;))) Ти как мислиш?

цитирай
3. анонимен - Не,Ади!...
30.08.2007 16:20
Не убивай Евелин!...Моля те!...Нека вълшебството да продължи!...
juli
цитирай
4. анонимен - boris
30.08.2007 16:22
Малко по- свежичък разказ, който те пренася в една
наистина житейски реална обстановка. Дори малко
разтоварващ. Животът е театър, в който е трудно да
бъдеш добър артист, и през сълзи дори да бъдеш
весел .Никой не е виновен, че стлелите на купидон
са все пак толкова остри....И аз бих посетил този
кабинет.
цитирай
5. samotenribar - ZDRAVEIY
30.08.2007 16:38
zdraveiy ,DOKTORKE,dobra a izlechima li e nashata bolest , samotata, :)
цитирай
6. evelin - ~ * ~
30.08.2007 17:00
Запази си час в кабинета й, Рибарю... Ще ти отговори!

* Аз мога само да пиша... :)))
цитирай
7. evelin - Борис...
30.08.2007 17:01
един Стрелец, едва ли се страхува от стрелите на Купидон... ;)))
цитирай
8. evelin - Не, Джули!
30.08.2007 17:04
Едва ли ще се отървем толкова лесно от нея... Познаваш я! ;))))
цитирай
9. анонимен - boris
30.08.2007 18:31
И аз не искам да се отърва от нея .....усетих го.
цитирай
10. evelin - Очаквам градивна критика от теб...
30.08.2007 20:20
все пак си в този бранш, emikelangello! ;)))

* Радва ме завръщането ти... тук!... :)
цитирай
11. анонимен - и все пак режисьорът се появи....:)))
31.08.2007 16:35
не се стърпя Ади,продължавай така,ставаш все по интригуваща....и вдъхни живот на палавницата Евелин..:-)
атаборк
цитирай
12. анонимен - boris
31.08.2007 16:43
Нека направя една градивна критика. Разказът е непринуден, отразяващ обективната действителност
по екзистенциален начин ,в кабинета на един психолог,
който има богата душевност-та нали точно той трябва да лекува душите на хората, независимо дали са
лоши ,добри, бедни, богати, грешници или светци.
Тук присъства изключително много неговата личност,
която е показана на пиедестал. Леките и по шеговит
начин етюди, подхвърлени умело го правят интересен
и желан за четене. Изпъква образът на психолога-
добър ,гъвкав, отзивчив ,ерудиран и носещ свое излъчване, на което малко хора могат да устоят.
Езикът е много образен и докосващ ,силно характерен
за автора, което го нарежда и в един от най- четените
в топ 100.
цитирай
13. evelin - :)))
31.08.2007 16:48
В топ 10 съм, Борис... А за някой съм и №1... ;))))

* Благодаря за това, че ме четеш и препрочиташ... :)
цитирай
14. evelin - ~ * ~
31.08.2007 16:54
Животът е една голяма сцена - беше казал един пишещ колега ;)))))))))))) Ние сме само актьорите...
Къде тогава без режисьор!? :)))

* Интригуваща! .... Приемам думите ти като предизвикателство, Атанас... :)
цитирай
15. анонимен - boris
31.08.2007 18:11
Не бъди неконкретна рнека конкретизирам-за мене си
N:1, А Валери Рибаров в един даден момент се осъзна
и ако знаеш каква похвална реч е дръпнал относно
товар че всички ме обичат в тоя сайтр основно върху
творбите посветени на теб-това ми е израстването
и ти благодаря .Дано този полет, не бъде пречупен по някакъв начин.Върхът на славата съм я изпитал и с
оскари и с хитове в България, но животът продължава.
цитирай
16. анонимен - boris
31.08.2007 18:21
Направих ти и психологичен портрет и то един от
първите, защото познавам твоето творчество, въз основа на коетор,защитя докторантура и то не на шега. А п. д.ф. н. Валери Рибаров е разбрал и усетил
мягията и силата на словото ми ,която е по-острo от
всеки меч.
цитирай
17. evelin - Голям кураж, Борис...
04.09.2007 19:58
на Доктор по психология да правиш психологичен портрет... без дори да го познаваш!? :))))))))))))))

* Поздрави от Валери Рибаров... Има невероятно търпение, но не и безкрайно... ;))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evelin
Категория: Изкуство
Прочетен: 2756231
Постинги: 439
Коментари: 5991
Гласове: 18498
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031