*
*
*
ПУРПУРНА СТИХИЯ
ДИМИТРИЯ ЧАКОВА (blueberry)  

Танцувал ли си някога със стихия... Едва ли! Не и преди да си се  докоснал до тази книга...

Прегърни я! И следвай ударите на сърцето си...

Там, където се сливат пурпура с безкрая ще чуеш омайната мелодия, ваеща поезията на Димитрия Чакова.

Танцувай... с Огъня във вихъра на съкровеното тайнство. С пламъка, който сгрява... но и изгаря! В ритъма на изпепеляваща страст...

И болката, превърнала душата в “разкъсаната плът на ням вулкан”...  От хвърлените “въглени право в мястото” остават рани, които кърпим със стихове... “от парчета съшита дъга”.

И когато очите започнат да “тежат от римувани приказки”... Вятърът  взривява здрача в душата ти. Вдишваш “шепа добри светлини”... За да се преродиш в утро...

И само вечността в поезията те кара да не дишаш с “ време остатъчно”, а дъхът ти да спира “сега и потопно”.

По-притихнал от всякога, търсиш себе си във вихъра на пурпурната стихия, запиляла малки частици от душата ти.                                                 Нанякъде...

И се откриваш... Там! При корените си...

В един неизчерпаем извор на жива Вода  е стаена   пречистващата  сила...  Да бъдеш!                        

Там, където огънят е в топлината на бащиното огнище...

 И нежният полъх е скрит в милувката на мама.  

Където, любимите хора възкръсват по изписаните листи...

Там, където сърцето ти спира,  за да усетиш пулса на времето...

Там, където се давиш в собствените си сълзи,  за да издигнеш мост от надежди...

Там, където пътят дори и да свършва... Ще намериш ново начало...

...Тръгвам!

И “само дъх от теб ще взема”, за да се потопя във вихъра на  една истинска “ПУРПУРНА СТИХИЯ”...

И  да отпия живителна глътка от поезията на Димитрия Чакова.

 

             Благодаря ти, Господи! Че даде и перо...

и спира дъхът от пламтящото слово за авторката,

а нейното къде да четем?

Благодаря, cornflower...

* името на авторката е активен линк към стиховете й... ;)

Не искам аз да съм стихия,
а искам да съм Димитрия....
да мога да творя прекрасно
и да усещам много ясно,
доброто да ме уважава,
а злото да ме отминава...
До пурпурност дано блестя
и съща радост ви даря...

Роли бол си претворил...
Димитрия не си ли бил!?
И без да си торнадо бясно,
на всеки му е много ясно,
че не трябва ти стихия...
за да вдигнеш олелия ;)
Поезията, знай! - хаплива,
на теб най-много ти отива...
По огън, вятър и вода...
да ти върви на... свобода!

Повярвай, няма да се скрия
ако играя Димитрия...
Но кой ли ще ме избере
на килограми съм за две?....
Затуй поне да бъда нека
стъпало в нейната пътека.
И ако мога аз за нея
ще сътворя и епопея....
А свободата ми шурти,
не само тихо да върви.
Ти имаш също тук заслуга
която не деля със друга....:))))

Сигурно книгата е много хубава, и си заслужава. А как може да се намери от любителите на хубави неща,съдейки по представянето !?!
А това ,че бог ни движи без ние да предполагаме е безспорно. Човек предполага ,Бог разполага!

Сигурно книгата е много хубава и си заслужава, съдейки по представянето и. А как може да се намери от любителита на хубави неща? Обичам да танцувам със стихийте!

Димитрия трябва да е много щастлива с приятели като вас!
@---.--->----
А книгата е наистина великолепна!

Препъне ли се в твоето стъпало,
нищо живо не е оцеляло...
Нито може да си буболечка,
спряла се на нечия пътечка...
Затова, бъди си ТИ...
по ангелите всичко да върви! ;)))

Книгата си я бива!...

* Ще я имаш, Борис... Щом умееш да танцуваш със стихии... :)))

че се докоснах до тази книга...:) До пурпура на стихийните усещания...
Щастлива съм, че се запознах и с човек като теб - мила, ефирна, танцуваща, поетична, излъчваща evelin...
Прегръдка...усмихната, топла, мила за теб!:)

Имаше "аламах Околчица" 2008 в художествената галерия. Четоха стихове на Дамян Дамянов. Видях се с много свои познати художници и поети и писатели,които ме уважават и ще имат изложби на Шипка 6.
Хубаво е да танчуваш със стихии!

"до дъното на сенките пияни
докосваха несъчинени стихове
които някога ще заобичат"