ТЯ Е МОЯТА СВЕТЛИНКА...

Онази различната, която търсиш не в мрака, а взрял поглед в слънцето... И я откриваш, сред хилядите светлинки, защото тя е... :) Да... ТЯ - Светлина Витанова





"Аз съм жълто! Жълта паника в сивия живот. Жълта пружинка от идеи. Жълтото шалче на зимата. Жълтото око на фара в нощта - ту светещо, ту спящо. Аз съм жълтото сърце на маргаритката, облечено в рокля от бели листенца. Аз съм жълт водовъртеж... Жълто торнадо... Жълтите въпроси... Жълтите емоции... Аз съм жълтият писък на влака към вечността... Жълтата душа на усмивката... Аз съм жълта динамика, жълтите стъпки в дъжда... Жълто предизвикателство, жълт смях... Жълтите мисли... Жълтите листа на кестена... Аз съм жълто желание, жълта страст... Аз съм жълтата свобода на слънцето..."


ТОВА Е ТО... МОЕТО ЖЪЛТУРЧЕ *тук!

("Преражда се, извезана в стих" е истински докосващо... Гушкам те с обич... )

4udesno pisanie, Jultur4e!

"Истина е... Човек не сънува как падат звезди"

Trqbva da si bil tam, za da izjivee6 vul6ebstvoto na tazi no6t! I az tam bqx, i az me4tax! K(r)iss

Ама много се усмихва :)

Почувствала е душата ти- толкова хубаво го е написала!Виждаш ли от какво разстояние те е усетила...Значи и тя като теб е невероятно добър човек с богата душа! Бих искала да й кажа:
БЛАГОДАРЯ ТИ, СВЕТЛИНА!
@---,--->---


---

Никой да не ми благодари! Направо може да ми пратите художника :)

За еddie трябва да се пребориш с голяма женска конкуренция, Жълтурче...
Но, познавайки те... Вярвам! ;)))

http://eddie.blog.bg/ - ето тук ще го преоткриеш...
И крайно време е да си направиш блог и да заразиш всички с неизчерпаемия си оптимизъм, нестихваща идейност и инакомислие... :) И усмивки, много усмивки...

Обичам те, моя малка Светлинка... :) Бъди!

Иначе... аз блогове имам от повече от две години, но от 17 месеца се вихря само в уърдпреския си блог. Станал е огромен и съм натрупала куп приятели. Ти всъщност точно към него си дала линк :)

Много интересно написано ,нещо като -"Оранжево небето, оранжево морето, оранжеви китари, оранжево звънят.....!"

Синьо мълчание, синя мъдрост. Синя тишина... Ти си синият простор, сините мисли на езерото в парка, където често се взираш в себе си. Синя магия... Син сън... Син облак от мечти... Ти си синя самота в шарения карнавал... Ти си син бриз, синя меланхолия... Синя романтика, синьо въображение... Синя приказност... Синя светлина в черния мрак... Синьото сърце на тъгата... Синият зародиш на сълзите... Ти си син шепот в сините мечти... Синя музика, извираща от нищото. Синьо отражение на спокойствието. Сините релси, тичащи към върха... Синият феникс..." - Ина Герджикова :)