Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2007 02:20 - ~ * ~
Автор: evelin Категория: Изкуство   
Прочетен: 8676 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 28.09.2007 19:22


image

Разбих ключалката на твоя Рай...


От лирата на ангели не се омаях.
Райското дърво направих сал.
За да поемем с тебе към безкрая...

Вълна завързах с възел на моряк.
Изхлузих се от кожа на сирена.
Към тебе вечно търся своя бряг...

По гръмотевиците стъпвах боса.
Дъга рисувах в бяла тишина.
Миг от вечността за тебе нося...

Обяздих поривисто буйния Пегас.
От косите си оплетох стреме.
Теб да обладая с дива страст...

Змията приютих дълбоко в пазва.
Опих я с лудо биле на плътта.
За да мога тебе да опазя...

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. evelin - Полетът ни никога да не стихва...
10.06.2007 12:32
Трогна ме... до невъзможност... Бъди! ...:)))
цитирай
2. mimoza92 - нямам думи, толкова е нежно и чув...
17.06.2007 00:13
нямам думи,толкова е нежно и чувственно
цитирай
3. vasisid7 - Красиво и завладяващо...
18.06.2007 11:21
Красиво и завладяващо...
цитирай
4. анонимен - boris
28.07.2007 17:11
поезията е бруклински мост към нашите души-
струна която трепти в хармония с нея.
докосваш се до измеренията на земният рай и го нами
раш в във връзката със любимия човек-духовен
ерусалим-който е в сърцето.
цитирай
5. evelin - Ако наистина го мислиш,
28.07.2007 18:34
най-малкото, което е ... да ти благодаря!... ;)))
цитирай
6. анонимен - boris
28.07.2007 18:58
да това което мисля, чувстам и пиша е едно-3 единство-ум, душа и тяло-умствен ,физически и духовен-божествен свят.картината е също в унисон.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evelin
Категория: Изкуство
Прочетен: 2756295
Постинги: 439
Коментари: 5991
Гласове: 18498
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031