на Истинския до мен...

 
Не искам...
окичила нечий ревер да съм роза,
(вече не боде, с изфинен аромат)
Знай! Дивия мак в кръвта си нося...
Вдишат ли ме... ставам опиат.

 
Не искам...
да съм кръстопът на чувства...
(За Дявола съм кръст, от Бога моля път)
Да пръскаш фалш в живота е изкуство...
Но цял живот до мен е истински мъжът.

 
Не искам...
да съм връх опрял се във простора...
(Не градя канари от омайни лъжи)
До себе си имам здрава опора.
Думата му като камък тежи.

 
Не искам...
любовта на полъх и стихия...
(От огнената страст остава пепелище)
Горя от обичта му – тихата магия,
топлината в нашето огнище.

 
Не искам...
за никой да съм цяла Вселена...
(така разпиляна душата мълчи)
Стига ми, че съм ярката звездица,
в едни верни и обичащи очи.

 
Не искам...
Да ме чувстват от далечни разстояния...
(пълзящи люде влачат кални обуща)
Любовта е до мен! Един път чертае...
Назад никога не се обръщам!

 
Не искам...
Да съм люта клетва, нито прошка свята...
(Прощава само Бог!... Там, горе - Ад и Рай)
В мир със себе си живея... на Земята...
В красива приказка... Без край...