Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка; имаме повече експерти, но и повече проблеми; повече медицина, но и по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде изморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия си съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните.Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но не и душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, на по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал; на връзките за една нощ и наднорменото тегло; на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете “изтриване”.
Отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Казвайте “обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото "животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни." (Боб Муурхед)

* Статията е написана от Джордж Гарлин, (по повод смъртта на съпругата му)

ех Джордж...

Ех, Оliver...;)))

Винаги я чета с удоволствие и като за първи път!
Но в случая съм възхитена от уникалната снимка!!!
Естествено, златно сърце......просто разкош....
Поздравления, Евелин!:)**

Борис Рашев (Boby) - небезизвестният герой от песента станала хит за 1998г -"Ние с Боби двамата пием кафе".
Негови фотографии може да видите и в сайта http://jivotyt.com/

* :)))

Дори само последното изречение на статията да се прочете и преусмисли, си е достатъчно.Простичко е, но колко често го осъзнаваме?

са най-сложни....

* Но ти го знаеш... :)))

статията е хубава, силна е и злободневна-актуална.
има хора, които имат малко ,но дават всичко от себе
си знаят много, но говорят умерено, страдат по една
или друга причина, но са способни да обичат-ето таки
ва хора трябва да уважаваме и да ценим. светът
се крепи на тях-и животът няма да подведе.

аз само я препрочитам ... :))) И помня...