Когато нощта те поглъща... (не е ли!?) за да се преродиш в утро...

Когато сърцето ти спира... (не е ли!?) за да уловиш пулса на времето...

Когато се давиш в собствените си сълзи... (не е ли!?) за да издигнеш мост от надежди...

Когато в душата ти не престава да кърви... (не е ли!?) за да очисти чернилката вътре в теб...

Когато те приковат на разпятие... (не е ли!?) за да прегърнеш целия свят...

Когато късат парченца жива плът... (не е ли!?) за да ти прораснат криле...

Когато пътят свършва... (не е ли!?) за да намериш ново начало...

Поздравявам те за тази мисъл, защото" Жив е животът", а мечтите са само една подготовка. Велик е този, който живее и работи за великата идея на животът!!!

Viva... ;)))

Да ,така е Ади ,а в родилните мъки на старото, да се
роди новото ,което никой не е в състояние да спре...!
"Синева" и Митко Щерев-станала символ на една епоха

И бъди сигурна ,че ше се преродя отново за Живот ,защото вярвам във Възраждащата сила на Любовта!!!

Обичай и бъди обичан, Борис! ... :)

дълбокият смисъл на всичко написано от теб!Умееш по вълшебен начин да караш хората да се замислят!...И да се връщат,за да търсят нещо ново!...
Както винаги и песента си подбрала великолепно!

kogato se balnuva vav sani6tata tova ne sa li zxa spomenite,,,kogato tvorec tvori , ne e li e za du6i porobeni spomenite ot minaloto ne sa li urok za bade6teto :):)

Обичам... ;) когато си тук, juliet...

Сънища, спомени, минало и бъдеще...

* Какви си ги избълнувал, Рибарю... ;)))

Много си мъдър, emikelangello :) Но бих те разпънала (не приковала) на кръст само, ако мъдростта ти не достига... ;)))

( Притчата за врящия казан с българи в Ада... Знаеш я, нали!?)
* Бъди! Въпреки нея...

въпреки безисходицата, да вървиш по вода, въпреки законите на физиката, да прегърнеш Животът, въпреки болката и скръбта, да бъдеш облагороден, въпреки калта и чернилката - това е призвание...
Песента е много жива и въздействаща! Благодаря ти, че ми я припомни!

Грееш със собствена светлина, zvezdichka! И това е призвание... :)))

Всичко това Е така.
И мостовете от надежди започват там, където привидно болката е неизчерпаем източник на сълзите - като пречистващи затлачените душевни лабиринти изворни начала...
И зората на утринния ден там - където свършва тънката граница на тъмата...
И сливането с пулсацията на Времето, когато сърцето притихва...
И болезненият растеж на крилете - като един незаменим повик към летеж...
И символиката на разпятието - за да видиш света, но не в краката си, а в с цялата вселенска любов, сбрана в една човешка душа...
И да започнеш началото на Пътя - нагоре, към звездни пространства...И навътре - към зведните отражения в самите нас...

Едва ли някой би ме разбрал по-добре... :)

* Спокойно ми е да знам, че те има тук... :)

НОЩИ СЛЕПИ

Обичам нощите слепи-
беззвездно увиснал сумрак
и чепатите просещи шепи,
на раздиращ тъмата клонак.

И цедящи облаци мътни,
на едри капки-тъга.
Тогава отново съм пътник.
В мъглата по-силен вървя...

Поздрав, Ев! Усмивки от мен :)

... и красиво!

Поздравления! :)*

когато градиш мостове от надежда,когато прегръщаш целия свят-защото го обичаш,когато вярваш в новото начало, а мъдростта те подкрепя във всяко начинание
-(не е ли!?) основание за обществена реализация Ади?
atabork

...Да разбирам другите:)
Иначе - сама себе си трудно ми се удава да се разбера...
И на мен ми е спокойно при съприкосновението със светещи души като теб!
Честит светъл празник - Вяра, Надежда и Любов!

знаеш ли колко пъти го прочетох!? :))) Нощ е...

идея си нямах... ;)))

* но ме радва, че ти допадна... comfy ...

*(не е ли!?) основание... да бъдеш!? ... ;)))

Сама себе си... Трудно е.. Да!... :)

* Бъди благословена... от Вяра, Надежда и Любов!