Станаха пленници на този виртуално (не)реален свят...

Очите се взираха в (не)зримото...

Устните горяха от (не)целуване...

Протегнати, дланите изтръпваха от (не)докосване...

Нозете... кървяха от опити за (не)приземяване...

Чуваха тишината на мислите... (не)доизказани...

От душите си, колкото повече пиеха... по-жадни ставаха...

-         И този стих на Дамян... Истина ли е?!...

«Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола...» 

 Тя... и Той... Жадуваха се... Но истински...

 «- Кой си, всъщност ти!? Коя съм аз?... Да се срещнем!?... Но не рискуваме ли така  да загубим и мечтата, и себе си...» - звънкият й смях го извади от унес...

откъс от «Евелин»

 
* Ти... който четеш, преживял ли си го някога!?...  Кажи ми нещо, което не зная... 

 

de da znaq .koe more pluva6 bih opanal.mrejite si tam,za da te namerq :):):)

Типично в твой стил, Рибарю... Несериозно за сериозните неща!... :)

* Опитай пак...

Зависи до колко идеализираме човека пред нас / което става често,/. Но нямам точен отговор :)
Май знаеш доста ти ;):)

Само на теория... ;)))

* Истински си, eddie...

А може би това е изкуство, наистина голямо изкуство, което накара аудиторията да го чете ,плаче на него и иска пак да се появи на екрана .А всъщност кой съм аз и коя си ти в този момент не е от значение! Там където чистото слово и от сърце говори и Боговете мълчат!!!С Поздрав!

Да Адриана, преживях го във виртуалността с твоето творчество! - А ти?...
Но какво да правя, като в реалният живот не бях чул по-хубави и силни думи, нали съм компютърен инженер. Вчера се върнах от Белград, направих добра фотосесия!!!

Благодаря, Борис... за доброто отношението към това, което пиша! :)

* "намери ме..." е откъс от разказ и няма лично послание, просто ни кара да се замислим... :)

И тя водена от чувство, полетя натам да се докосне с една мечта.А дали не бе по-добре, да не се беше срещала с нея...?
Ади незнам дали знаеш това което аз ще ти кажа но аз се срещнах с мечтата и тя светеше по-ослепително отколкото пред екрана.Примина през Рая поле влезна в пъкала на Ад за който бях чувала само .Стигна до дъното.Сега свети по общият път...Но може би наистина трябва да си остане недокосната...Много болка и разочарование носят думите които си искал да чуеш в реалният живот за които си мечтал...

Да, носочено е към общото, но касае конкретното. А може да се замисли само онзи, който има висок интелект с голяма пропусквателна способност, за да отсява важното от маловажното!!! И аз ти благодаря!

Благодаря, че сподели... Ваня... :)

* Единствена...

Казвам нещо, което е алтрнативно продължение на историята:

Срещат се. Накрая. Той я познава, тя не го лъже. Усмихва му се. Той я прегръща. Говорят си часове на ред, но истината е че просто им е хубаво да са заедно. Срещат се отново и отново, докато тя не разбира, че той е оплетен в своя свят и иска да е с нея, но няма сили да разкъса паяжината на "реалното". Оказва се, че си има приятелка, но всеки ден й звъни, понякога по 13 пъти на ден и й казва, че я обича. Като приятел. Но постоянно й повтаря колко я обича. Тя се пита нима това е 'приятелско отношение". Накрая си тръгва. Той я търси. Постоянно й повтаря, че жестоко му липсва, че тя е навигаторът, който му показва как да намери пътя към дома си. Но не иска да отвори очите си, че всъщност иска да е с нея. Мнението на хората в средата му е важно.
Тя не се връща, макар че много й се иска, страшно много.
Но не се връща, опитва се да намери сили да продължи напред. Дали ще успее?
Дали ще успее не се знае, вероятно.. но никога няма да бъде същата.

това е... :)

* И аз ти благодаря, че продължи историята толкова истински...

вече текста го има в изпълнение на Лили Иванова
http://vbox7.com/play:e8eded40

текстът е на великия Дамян Дамянов /в "намери ме..." е написано/ :)


ИНТИМНО

Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, даленото гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вужда буца пръст -
Пръст, във която ний сте легнем с тебе…

И няма нищо по-хубаво от това, да е изпълнен от неповторимата Лили...

* Благодаря за чудесния клип, nejnostava... Весели празници! :)