Винаги си обещаваха, че този път ще е различно...

И винаги намираха за какво да се скарат. Два магнита – привличаха се неудържимо и по същия начин се отблъскваха... Зависи само от това, как са обърнати полюсите, или... (Това трябва да е обяснението)...

Той събуждаше “дивака” в нея, въпреки че трудно понасяше присъствието му.

- Върни го обратно в твоя луд, луд свят... Искам да сме само двамата... Не разбираш ли!?

Казваше го уж на шега, но категоричния му тон не скриваше раздразнението. Искаше я  нежна, любяща, всеотдайна, каквато само тя можеше да бъде... Само тя... Какво я променяше така изведнъж!? Като мъркаща котка, подушила заплаха... Внезапно забиваше нокти в теб... До кръв...

-    Тогава спри да хвърляш огън и мълнии... Спри! И “дивака” ще си хърка непробудно в мен! Разбери го и ти!

Очите им бяха като пресъхнали от жажда кладенци, а те  спореха...

Устните им изгаряха като живи въглени, а те  спореха...

Ръцете се опъваха като корабни въжета от мисълта за докосване им, а те спореха...

Телата им... (Вече нищо няма смисъл) Тя просто се обърна и си тръгна... Дали това не бе края!?...

Искаше му се часовника да превърти стрелките си назад и да успее да  прошепне... “ Моят свят – това си ти... И не искам да зная, какво е без теб! Остани до мен... Завинаги...” Само това...

 Откъс от “ЕВЕЛИН”

 

* ДНЕС... ЩЕ ВЪРНЕМ С 1 ЧАС ЧАСОВНИЦИТЕ СИ НАЗАД!

А ТИ ЗАМИСЛЯЛ ли СИ СЕ, КОЛКО НЕЩА БИ(хме) ПРОМЕНИЛ(и), АКО МОЖЕХМЕ ДА ВЪРНЕМ И ВРЕМЕТО НАЗАД!? 

Както винаги-бликат емоции и чувства невероятно и майсторски преплетени!Нямам търпение да го видя завършен!:)

Това е откъс от разказ, който е завършен! И е част от книгата "Полет с пеперудени криле", която все още пиша...

* Сетих се за него, когато превъртях часовника си тази нощ... И ме замисли... :)
Благодаря ти, Юлия... за думите и търпението! :)))

Малката стрелка винаги е нетърпелива и отброява минутите до срещата с голямата! А голямата, взряна в мъдростта на часовете, от време на време прегръща малката! Ако върнем времето назад - голямата ще заприлича в поривите си на малката, а малката - о, тя ще се върти във виенското колело на радостта! :)

Обичам мъдростта ти, Стеф... (От цяла вечност не бях ти го казвала)... :)

* Има такова "поверие"... Когато малката стрелка срещне голямата... Не забравяй да си пожелаеш нещо и ти! И нека да е... Истинско... :)

istinskite ,priqteli .nikoga ne mislqt . da varnat vremeto nazad , te prosto gledat kam .badeshteto :):):)

... и дори да имаха шанса да върнат времето назад... биха го изживели отново така... с всички грешки! :)))

красиво пишеш, умееш да отнасяш читателя в своите светове...
имаш харизма!!!
:)))

ми бе казала - "с теб плуваме в едни води"... :)

* вече зная, че е така! отдавна го разбрах...

Подозираш ли колко си прав, drquin!? ... ;)))

Да ,по някой път в спора се ражда истината и в моменти, в които времето наистита става относително-
мигът става вечност, а вечността миг." Де- Жа- Вю" е проблем вълнувал доста хора до сега. А ние ще успеем ли да го върнем назад!Чудесен разказ!Ако бих могъл да го върна........

Обичам клиповете ти и искам да излезе книгата ти Полет с пеперуден криле!
А ако можех да върна времето назад, щях да направя така че да ходиш по злато!

Толкова комплименти / заслужени ;)/ Какво мога да добавя? Искам и аз да прочета книгата, като я завършиш... Ако може с автограф ;):)

В мислите ми изплува притчата за цар Крез...

* Борис... :)

А аз искам моето "Безвремие", eddie...

* С шума на буйна река, полъха на вятъра, мириса на окосено сено ... и бои... :)

Да, всеки може да бъде един малък цар-въпроса е до каква степен го е осъзнал !

Когато му дойде времето :) ще имаш своето безвремие :)

Погледна ли в колко часа написах "искам моето "Безвремие"... 12 в полунощ... :) Пожелах го... /преди да се превърна в тиква/... ;)))))

* В една вълшебна нощ на чудеса!...

Знам, че умееш да сбъдваш мечтите си :) с вълшебство ли...

http://lucasbg.blog.bg/viewpost.php?id=125357

Ади, знаеш ли понякога ми се е искало да го върна но само за да направя неща или кажа думи които съм пропуснала точно в такъв спор. А имено една усмивка, едно прости, едно обичам те! Друг път съм искала щастливи мигове да се повторят отново и отново. И въпреки всичко и всичките желания за връщането на стрелките може би бих минала по същият път, макар той да е бил труден.
Времето, какво е то? Дали не е наше бреме? Не сме ли най-щастливи точно в нашето безвремие. В миговете когато забравяме за минутите и сме някъде извън материализма. Не са ли точно там вълшебствата които ни карат да полетим към безсмъртието и ни водят към духовното усъвършенстване...
Ех скъпа ми Ади пак се разприказвах а ето стрелките неумолимо напредват :)
Благодаря ти за откъса, както винаги е блестящ!
Клипът също, познаваш душевноста ми и знаеш, че ми е харесал много!
Аз също ще се радвам ако ми запазиш книга.
Усмивки за лека нощ!

Elton John - Sorry Seems to Be the Hardest Word 1976 ... е класика!

с Blue e възкръсване... :)

http://www.youtube.com/watch?v=0A0RyqvfztY

Обичам, когато се "разприказваш"... Топлиш... :)

Вярвай в трудните минути, смей се когато тъжиш ,лесно е да се отпуснеш ,трудно е да победиш !Намери безвремието -онова което е извън времето и пространството ,с цената на всичко!

за всички хубави думи... :)

В изпълнение волята на Бога, е силата на човешката душа. Нека се свети Бог в нас, а ние в Божията Любов!
Амин!