Интер(нетно)...

Прилика със случайни лица –

... нарочна! ;)))

 

Загадка ти си, тъй голяма...

една клонирана измама.

Като предрешен млад фантом,

нахлуваш ти във всеки дом –

до дето самота го мъчи...

и чака Чудо да се случи!

А, подозира ли, горкия...

че моли се на Вси Светии,

за приказка така омайна

забулена в дълбока тайна,

на един чаровен чародей,

каращ всеки да копней...

по мисълта му гениална

в черупка скрита уни(кална)!

По теб ли ослепява светлината!?

След теб ли оглуша и тишината!?

Забравил за времето, в мрака

и часовника спря да тик-така!

Изтичаш в безвремие вече!

Излез от сянката, човече!

Защо ли да те трови грях!?

Измъчена душата ти видях,

в огледало криво да се гърчи...

И заблестяха зъби... вълчи...

 

... понякога води до премахването на нарочно поставени маски, прикриващи същината - често пъти диаметрално противостояща на старателно изградения образ на мимикрията, изразена чрез конформистки нагласи или дори хищнически проявление.
Но истината за самия себе си, възприемана от хората, с които имаме съприкосновение на всякакви нива, винаги застава гола някой ден...
Пред очите на Съвестта...
Това, което си изразила, се случва в релния живот точно по този начин...
А за песента - нямам какво да кажа, текст и музика се сливат в единогласието на една всечувстваща тръпка, наречена Любов. Прекрасна е. И е една от любимите ми песенни творения.

За съжалине реалноста е такава-а чудо може и да има!И някаква магия която притегля!

За съжалине реалноста е такава-а чудо може и да има!И някаква магия която притегля!

Много професионализъм, съчетан с богата душевност!

* Това си ти, temenuga... И аз ти благодаря! :)

Чукай на дърво да не ти се случва тази "магия", Борис... Спокойна вечер! :)