Посветено на всички онези красиви жени, които всеки ден са покрай нас, но за тях даже не можем и да си мечтаем...
*
*
*
Някога, в детството ми беше много популярен един израз за красивите жени, който завършваше с “отличниците синко, отличниците!”.
И ние растяхме възпитани с идеята, че тези жени...  не са за нас.
Тайно се мъчехме да станем отличници (отдавна бяхме разбрали, че не ставаше дума за училище) – един си купуваше поредната лъскава кола, друг завърташе търговия.
Но бяхме престанали да се надяваме (повечето и никога не бяхме започвали). Заглеждахме се след красивите жени, които минавах покрай нас, но си търсехме тихо и кротко момиче, което може и да не е красиво, но... нали се съгласи да излиза с нас, даже ще се навие и да ни роди деца...
А през това време красивите жени, повечето нямащи никакво самочувствие се чудят какво става край тях.
“Няма да повярваш – първи курс още бях девствена. Ние бяхме две приятелки – викаха ни “фуклите”. Всички смятаха, че защото сме красиви се имаме за нещо повече от другите. Истината беше обаче, че ние не знаехме, че сме хубави и се чудехме защо никой не ни кани на купони”
Красивите жени рядко знаят, че са такива. Една жена е обичана не защото е красива, а е красива, защото е обичана. Няма по хубаво огледало от влюбени мъжки очи (повечето е по-добро, казваше Мечо Пух).
Затова, често остават встрани от компаниите, за разлика от по обикновенните си приятелки, които осъзнавайки истината за себе си се мъчат да използват всяка възможност да блеснат.
“Като млада злоупотребявах със себе си. Мислех си, че никой няма да ме иска и излизах със всеки, който ме погледнеше по така. За жалост все попадах на хора, които искаха тялото ми, а не забелязваха душата ми..
После се ожених за мъжа ми и толкова години... бях забравила, че съм красива. Всъщност може би не съм го и знаела...
Добре, че е Интернет – тук се изненадах от вниманието към мен.”
.............

* Незавършена история, разказана от Иван Богданов...
Момичета, да я довършим ли заедно!?... ;) Можем...



* Ако ме убиваш... направи го бързо... :))))))

Права си, макар да познавам малко такива жени. Наистина красивите жени са рядкост. И най-лошото е, че тази им красота е като проклятие - вгорчава живота им.

"няма по хубаво огледало от влюбени мъжки очи..." ;)))

поздрави за автора!

Всяка една жена красива или не търпи развитие-развива се и разцъфва като розата Това е нейната чаризма!Тя е нещо което се моделира и наистина се формира в очите на мъжа -става по-красива .Но любовта е всъщност обичането на душата!Другото е следствие !Тя също въздействува върху мъжа с внимание и такт!Има и предопределености-покрай теб да минат 1000, а да се спре само един!А също така е много нелепо двама човека да се харесват, а обстоятелствата на живота да ги разминат!Разбрал съм и това ,че определени хора ,имат афинитет един към друг и към никой друг и не се биха чувствували добре дори и с най-красивата жена на света!

Това си е самата истина. Имам приятелка, за която повечето мъже казват, че е невероятна чаровница. Желаят я, искат я, а тя просто не им обръща внимание. Тя се има за грозна и точка. Дори и сега е сама. Няма си гадже има само приятели. Много пъти сме опитвали да и обясним някои неща, но факт - тя си знае нейната - не осъзнава това, което е. Когато върви по улиците много погледи я сподирят, а лично аз и дори виснали езици съм виждала :))) Но на нея не и пука изобщо и нищо не забелязва. А може би все още не е срещнала огледалото, в което да се огледа :)))

Май ти е доста трудно ;):)

сигурно щеше, ако бях една от тях...

* но авторът е "познавач"... довери му се :)

drt

"Красивите жени рядко знаят, че са такива" Глупости...Повечето красиви жени много добре осъзнават красотата си и въздействието , което имат върху околните.Казвам го като жена, която се смята за красива;като жена на която са казвали неведнъж , че е красива, дори и непознати по улицата. И за съжаление, наистина самочувствие ми понякога порасва повечко от нужното, но затова са виновни също захласнатите погледи на мъжете, които се обръщат след мен. И да, харесва ми когато някой не може да откъсне очи от мен, харесва ми да виждам желанието в погледа му. Знам , че няма да прозвучи хубаво, но ми е завабно да виждам и злобните и изпиващи погледи на жените на същите тези мъже. Какво съм виновна, че съм хубава. "Тази жена е хубава и умна жена, колко жалко...Колко по-умна щеше да бъде, ако не беше хубава." Май го беше казал Нищше..Е това важи в пълна сила за мен...Малка утеха за тези , които ме "намразиха" заради поста ми.