*
*
*
Днес,
13 март (петък) от 18 часа в ресторант "Фантастико"
в град Дулово
и
 на 17 март (вторник ) от 17 и 30 часа
в град Ловеч,
в Клубът на дейците на Културата,
площад Тодор Кирков - кв. Вароша,

ще бъде представена стихосбирката
"Щурец сред звездите" 
(Редактор - Недялко Йорданов)

"Каня всички, случайно или не, пребиваващи по това време в тия градове да заповядат. Който дойде, ще бъде посрещнат от мен с широка приятелска усмивка и прегръдка! Очаквам ви!" - лична покана от самия автор - Валентин Йорданов





(Художник - Рени Бакърджиева)

*

"Всъщност, просто човек..." - написа някога за себе си Поета...

Но, дали е така... Кой ще ни каже... Ами, аз - един от многобройните му приятели! С малко закачка и много обич...Започвам! 
С  израстването на поета... в няколко фотоса :))



Хубавец от малък...



... и срамежлив :)))

изненадващ... (дори себе си ;)



буен... и... :)))



Да не помислите, че тук е краят... Неееее... ;))

Дори и да не познаваш един автор поровиш ли се в творчеството му, ще откриеш толкова неща за него... Да го направим заедно... :)))

 

"От село съм. Съвсем обикновено..."

(родната стряха)

 

(мама Елена и татко Йордан)

Обикновено, но не съвсем... То е едно неповторимо кътче в сърцето на Северна Добруджа, най-голямото село в България -  Айдемир

Поет е, но поет -  професия знаe, че няма...

Актьор е, но актьор -  къща храни ли?!

Затова запретва ръкави и бачка цяло лято в строителството...

Но не спира да пише...

"Моите стихове не се декламират...

(Как, като станаха над 600 - трудно се помнят)

Тяхната сила е в друго нещо.

Искам всеки да ги разбира,

и ако може да ги усеща..."

Как пише, Валентин ли!? Като безпогрешно улавя пулса на времето, в което живее и следва  ударите на сърцето си...

Но безспорно най-доброто му произведение е – неговият син Ивайло...

Ето и един мъдър бащински съвет... :)))

"Сине, не бъди като баща си –

да превръщаш думите си в стих.

Римата така съм я намразил...

От живота еликсир не пих...

Портмонето ми – река безводна,

паметник във джоба ми тежи..."

Но въпреки това едва ли ще се изненадате от завещанието, което му оставя...

"Не упреквай, че ти завещавам

стихове, в които съм живял.

Само писаното зная, че остава...

Липсвам ли ти – потърси ме там!"

Какво са приятелите за Валентин и той за тях!?

"Мога да преглъщам лошотията,

а от доброто да наливам в кана...

Повръщам, махмурлийски, немотията...

Приятелската болка ми е рана..."

Валентин не се кланя на идоли, но за него той е богоравен -  ВОЛОДЯ ВИСОЦКИ...

"Той знаеше как пее тишината,

високо как орлите си гнездят.

С гърдите как се спира буен вятър...

Той знаеше... Следа е в тоя свят..."

Магията за Валентин в този живот е ТЕАТЪРА, но дали играе  роли в живота!?...

"Не плачи в живота, актьоре...

В този глупав балкански вертеп

предстои ти прекрасната роля –

да играеш достоен човек."

Болката на Валентин за страната, в която живеем...

"България ужасно я боли,

че някой все ехидно я предава,

че някой с нея като с курва спи,

че за стотинки жалки я продават..."

И любовта му към Родината – България...

"А ти – безоблачно красива

и с грацията на сърна...

Ангел от небето сбира

сълзите ти от младостта.

Те в седем шепи се побират,

във седем Рилски езера." ("Чуй го!) 

 Неговата ВЪТРЕШНА БОРБА

"Ще се боря! Не искам да бъда

черен камък на бяла постеля.

И макар да съм с гарванска мъдрост,

с пойни птички мечтая да пея..."

На въпроса «С какво да ме запомните, пък мене?» отговаря така...

"Не ме помнете, а бъдете с мен,

докато още дишам и ме има.

Дори да съм съвсем обикновен,

аз мога да обичам непростимо."

Това е той... Идва с гръм, със скъсани струни, с пукот на изпотрошени клони, със събуждането на пролетта и Вярата в Доброто (все още)... С книга, в която  е събрал всичките си терзания... И една щурчова песен. От ония, дето тръгват през някоя студена нощ и обикалят всеки хълм... Търсеща приятеля, поета Стефан Калев, който от години свети ярко, там горе сред звездите...  Боли, но пее... Чуй песента му...

Страхотно, Адриана! Тази творческа "хронология" беше слънчева усмивка за мен:)). Жалко, че няма да мога да съм там.

как успяваш да побереш в нея толкова любов към добрите поети в блога и да намериш време да ги организираш представянето на техните стихосбирки.
Твоята книга "Падаща звезда" с автограф за мен още си я държа до възглавницата и често вечер си прочитам по нещо от нея. Хубаво е че те има.
Мога да идвам само при представяния в гр.София, както това бе когато се видяхме за първи път през януари тази година.

Вальо ми стана още по-близък след това, което видях и чух тук!

Представила си един много достоен и честен човек с невероятно талантливо перо!
За мен ВАЛ е "ПРОСТО ЧОВЕК-ПОЕТ,АКТЬОР И НАЙ-ВЕЧЕ - БЪЛГАРИН/ и то от най-достойните!/"!
И тук ще го цитирам без позволението му:
""Не ме помнете, а бъдете с мен,
докато още дишам и ме има.
Дори да съм съвсем обикновен,
аз мога да обичам непростимо."
А той не е обикновен!
УСПЕХ В ДУЛОВО И В ЛОВЕЧ!:)

Сега ще ви прегърна и двамата...:)))
И теб, и Вал...
С вас съм...Винаги!...:)

За мен тази стихосбирка е много скъпа, не само защото съм част от екипа, който я създаде... :)
А Дулово е родния град на Стефан Калев - Поетът, на когото е посветена...

***
Всяка вечер разглеждам звездите.
Тебе търся, Приятелю, там…
Ти им даде смеха на щурците,
да горят с твоя дух, с твоя плам.

И макар да си много високо,
за мен среднощно блестиш.
Сред звездитe виждам перото,
вечни стихове още твориш.

А когато запеят щурците
оня стих, що в небето четат,
будят спомени в мен завити,
за да мога към теб да летя…

Валентин Йорданов

Да прочета тази "хронология",както я нарича Самодива и за мен беше много любопитно. Научих доста за Този на когото е посветен поста. Признавам си обаче, че всичко знаех... Това не попречи обаче, да почувствам със сърцето си радост и гордост. Гордост - защото познавам авторката на поста лично и твърдя, че тя е Приятел с главно П... Благодаря ти Ани! Знаеш, че когато имаш нужда от мен дори не е нужно да се обръщаш за да имаш моята приятелска опора. Гуш!...

С голям интерес разгледах снимките, прочетох коментарите, анонса... Голям приятел си ти, скъпо момиче! Завиждам на Вальо, че си има приятел като теб!

mnogo dobar priqtel:)))))))))))))))

Като свежа вода от извор ,Evelin ...
Прекрасна хронология, жив роман с картинки. И ако ти си Адриана, / извинявам се за невежеството /, която представи стихосбирката на Валентин в Пловдив, приеми моите комплименти. Атмосферата на онова представяне, си беше направо вълшебна. Откъде го изкара тоя нежен глас, момиче ? Притихналата зала ловеше всяка твоя дума.И всеки стих на Валентин - право в сърцето..
Като доказателство за това си пазя 4 - 5 клипа и и те често ми връщат спомените.
Още един път приветствам прекрасната ти идея - и като замисъл, и като реализация !

... въпреки, че тогава се бях сдобила с един "бунтарски" глас, поради грипната епидемия в София... :))) Но пък беше добър съпровод за социалната поезия на Валентин Йорданов! ;)))

Месец май ще бъда в Пловдив с премиера на стихосбирката ми "Виж... падаща звезда"... И тогава ще се радвам да бъдеш една от звездичките в моята вълшебна нощ, chinaware... Благодаря ти! :)

През май стават чудеса )
Ще бъда, и ще доведа приятели !

Още един човек прослави Айдемир и то с нещо хубаво