*
*
*
МЕЖДУ СТЕНИТЕ НА ВЯТЪРА

текст: Явор Кирин

Между стените на вятъра
онемели се лутаме,
ровим земята, звездите броим.
Газим вода, ала жадни заспиваме,
рамо до рамо все самотни вървим.
Между стените на вятъра
своя Бог сме изгубили,
восъчни църкви над жарава строим,
гладни се взираме не за любов и обичане,
а за някой, на който любов да дарим!



* Постинг 222... Исках да е нещо Любимо... :)

Чудесно е ....
Лека вечер!!!!

Жари до болка

Това са пълни глупости. Няма Бог, защото няма и Хора. Бог е творение на Хората, той не живее на някое безлюдно място. Още Ницше е знаел, че Бог е мъртъв и е казвал, че у Човека има премного от червея, нежели от Свръхчовека. Но за втората част Ницше греши. Всъщност Човекът отдавна също е мъртъв. Човеците сега са просто жалка сган, измет, отрепки, които паразитират върху тази планета, хранейки се с лъжи и измами. Вземи произволно животно, дори и най-жалкия червей, погледни го и кажи - има ли в него лъжа??? И когато си отговориш на този въпрос, се попитай кой има повече право да съществува на тази земя - Ти или Червея?
Аз мислех, че още има Хора. Но и аз съм бил глупак. Всъщност както винаги. Винаги съм бил глупав. Нищо, вече ще зная. Хора вече няма, защото и легендата за Последния Човек се оказа низка лъжа. Нали така... Евелин?

Поздрави!

Не зная легендата за Последния Човек... /Ще ми я разкажеш ли!?/

Но, ето историята на Ницше...

Възпитан и свенлив пасторски син, Фридрих Ницше бил заведен в публичен дом от негови приятели-състуденти почти насила, където първата жена в живота му – проститутка – го заразява със сифилис. Когато след време разбрал, какъв «късмет» е извадил, блестящият студент проклел и жените, и Господа.
И години по-късно ще напише в писмо до композитора Вагнер:
"ДА СЕ МОЛЯ НА ГОСПОД ЛИ МЕ СЪВЕТВАШ, ПРИЯТЕЛЮ? А КЪДЕ БЕШЕ ТОЗИ ДРИПАВ ЕВРЕИН ИСУС, КОГАТО ПИПНАХ ЗАРАЗАТА? СИГУРНО Е ПРАВИЛ ЧУДЕСА ПРЕД МРЪСНАТА ТЪЛПА, ДОКАТО АЗ РЪФАХ ЧЕРВИВАТА МУ БИБЛЕЙСКА ЯБЪЛКА!"
Тръгвайки по плоскостта на съждението, цитати от Ницше биха се сторили на някой голословни твърдения, без никаква аргументация. Субективна оценка на луд индивид с «шибан късмет». Гневът му към Бог не е ли прехвърляне на отговорността за собствените му действия на някой друг!? И защо този друг да не е Господ!?
За да стигне до определени изводи за живота /понякога гениални/ всеки има своята история, и Аз, и Ти - Анонимен, и Той... Няма да те питам за твоята, едва ли ти се интересуваш от моята, но ти разказах историята на лудия гений... И ти отговорих, защото са малко хората, наричащи себе си «глупак» и в същото време дръзнали да опровергават Ницше... :)))
Но търсейки в дълбочина у Ницше по много причудлив начин са преплетени дълбоки прозрения за това, че Човекът трябва да открие Бога вътре в себе си... /дали визира Свръхчовека!?/
Затова приемам тезата ти за това, кое е по-достойно да живее... Човека или червея с горчива усмивка, наистина! Аргументът ти в полза на червея е – червеят не лъже!!! /Извини ме за въпроса - Толкова ли много са те лъгали!? / Нима самият Ницше не е казал, че ако не познавахме лъжата, как щяхме да разберем що е истината!?
Човекът едва ли е произлязъл от червея, но рано или късно, когато душата му се отдели от тялото, тленното се разяжда от червеи... Но не е ли по-важното приживе да не допуснем да ни ядат червеите... Или по-страшното – ние самите да се превърнем в пълзящи червеи... без емоции, чувства, сетивност... И още по-страшното... да позволим на някой дори да се опита да ни превърне в червей!!!
Ницше има една мисъл... «Наистина кална река е човекът. Трябва да си море, за да приемеш една кална река, без да се замърсиш.»

Бъди Море, Анонимен... :)

-8-

А ето и поздрав за любимия постинг:
http://vbox7.com/play:259f0f77

Нали в песента се казва-" И макар, че от кал съм създаден Аз Господи, не желая да живея в кал!"

и това също - «Наистина кална река е човекът. Трябва да си море, за да приемеш една кална река, без да се замърсиш.»