През изминалата 2009 година повечето автори разголиха своя живот и нарисуваха това в своите книги.

 2010 започва с разголване на една мъжка душа в книгата „Разголване" на Агоп Каспарян, познат в интернет пространството с псевдонима „Двата вълка". Обяснение за избора на това прозвище ще видите още в началото на книгата - авторът преразказва една притча на племето чероки, в която стар индианец поучава своя внук, че в душата на всеки човек живеят един добър и един лош вълк, а това кой побеждава зависи от избора на човека кой от двата ще нахрани.

Струва ми се, че изборът, който е направил Агоп Каспарян е виден още в първия стих -  „Тетива и струни". В него той сваля първия воал на своята душа и виждаме смелия поет-воин, в чиято ценностна система на първо място са дъщеря му, която гальовно нарича „Стъпчица" и съпругата му - „Звездичка". На тези две нежни създания той посвещава цялата си стихосбирка. За тях той е намерил най-нежните думи, преплетени в съкровени рими, от които са родени стиховете „Бъди за мен", „Разголеното пъпче на младостта", „Ревнувам вятъра", „Размисли на един баща" и други заглавия, които ще ви оставя да откриете сами. Кой вълк според вас е нахранил авторът? Лайтмотивът за любовта остава водещ и в другите му „разголвания" и когато някой се опита да убие вълк, то ще бъде „не с куршуми, а от любовта му подло да избягаш" („Да убиеш вълк").

Вятърът на далечни времена е снел следващия воал и разголва друго пристрастие на автора - това, към древните митове и легенди. Така, например, в „Живот като виенско колело" ще видите мото от библейската книга „Еклесиаст", а „Двамата монаси" е преразказана древна източна притча. Еклектиката винаги е била нож с две остриета, но в случая на Каспарян положението е по-различно. Тайната е в простичкото откритие, че светлината и тъмнината винаги ще търсят пристан в човешката душа. Изборът отново е в ръцете човешки - кой от двата вълка да нахранят.

Третият воал на душата пада и Агоп Каспарян ни учи как да се справяме със самотата. За нея той казва - „Самотата е сива жена" и дори когато му се иска да се обеси в понеделник, той ще флиртува с нея, ще й отстъпи реда си, но ще остане да чака Любовта. Чувствителен към самотата и болката на другите, той ще ни разкаже за нелеката съдба на една „Курва" в трилогията, посветена на това невинно дете на греха, което ще намери покой едва в съня си, защото Любовта за нея е безвъзвратно загубена. Тогава душата на Агоп плаче и се чувства мръсна от човешките недостатъци. Прочетете стихотворението „Клошар" - там е казано най-ясно.

В други стихове падат и воалите, които прикриват неговата гражданска позиция, неговото отношение към света около и в него самия, но ако продължа да ви разказвам все така за тях, рискувам да ви разваля удоволствието от четенето на книгата, чиято премиера предстои на осмия януари, в читалище „Николай Хайтов". Ще ви прошепна само, че тогава Агоп Каспарян ще празнува и своя петдесети рожден ден. Двоен празник, приятели на удоволствието, наречено „Българско Слово"! Няма как да го пропуснем, нали?

Горещата препоръка е от ИЗДАТЕЛЯ - БУКВИТЕ ПЪБЛИШИНГ