*
*
*
Сигурно щях да го подмина като поредното шарено писание, ако не бях прочела, че е написано от дете умиращо от рак в една Нюйоркска болница...

*
*
*
Наблюдавал ли си някога децата в лунапарка?
А слушал ли си как тихо пада дъждът по земята?



Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Заглеждал ли си се понякога в залеза на слънцето?



По-добре се отпусни,
Не танцувай толкова бързо...
Животът е толкова кратък,
Музиката не продължава завинаги!




Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”, чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?



По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е твърде кратък...



Каза ли някога на детето си
“това ще го направим утре”...
И в бързината си не видя тъгата му?



Загуби контакт,
остави едно старо приятелство да завехне,
защото все нямаше време да се обадиш
и да кажеш дори едно "здравей"...



По-добре се отпусни,
Не танцувай толкова бързо...
Животът е наистина кратък,
Музиката не продължава завинаги!




Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък,
който дори не си отворил...



Осъзнай:
Животът не е спринт.
Затова, отпусни се и чуй музиката!
Преди да спре песента...



*
*
*
И се питам... Защо едно дете може да проумее тези простички истини, а ние уж големите - не! И трябва ли да видим, че идва края на земния ни път за да ни просветне.... Питам се...

I az se pitam,mila...neprekasnato..
I zatova sum tolkova tujna naposleduk.
bqx go zabravila tozi tekst:((mnogo otdavna go bqx 4ela !!:((
Pozdravi za xubaviq posting!
6te go polzvam tozi tekst i az v drug posting,da go razprostranime ,da go pro4etat pove4e xora!!!
pregrudka za teb i uspe6na sedmiza ti pojelavam!!

Прекрасен ден и за теб! :)

пропускаме толкова много малки радости и забравяме, че не сме вечни...Трябва ли да загубим любим човек, за да си спомним колко много сме пропуснали?!...Благодаря ти, Ади и дано тези думи стигнат до сърцата и разума на повече хора!

... ние поне сме щастливки, защото умеем да намираме щастието и в най-малките неща! :)

Прочетеното силно ме развълнува. В тези няколко реда е събрана мъдростта на цял един живот. Защо продължаваме да се мъчим да преживеем всеки ден, когато можем да осъзнаваме, че живеем тук и сега. Прекланям се пред тази осъзнатост!

Прекрасен ден, violetflame! :)

pove4e ot vqrno

Трябва да го осъзнаем!!!

Ако всички съхранявахме децата в Нас, нямаше така да ни влияят такива думи. Това са думи, на все още чист Дух, спонящ си Дух. Но тъй като това да си "пораснал", за Нас е символ на "работа, деца, семейство, просто, защото така е установено като норма", губим връзката с първоначалната си същност, в която се възхищавахме на една пеперуда, в която просто седим пред слънцето и във всяко нещо, виждахме неподправената му форма и вълшебство, такава каквато е създанета от Първоизточникът. Учим децата си, както са ни учили и нас, както са учили и нашите учители, и така загубваме връзката със собствените си сетива. Живеем по енерция и по наложени тертипи. Но все пак, има надежда, защото тези думи достигат до всеки, който иска да ги чуе и най-важното, докосват сърцето му. Така се променя света и невъзможното, става възможно.

Хубаво е, когато чуеш своите мисли и от друг! Благодаря, ladyvqra!!! :)