АКО ОТ ВАРНА СИ... КЪСМЕТ!
ИДИ ДА ЧУЕШ ТОЗ ПОЕТ...
НА СТИХОВЕ СЕ НАСЛАДИ
И ПОСЛЕ НИ СЕ ПОХВАЛИ! :)

А, АКО СИ ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ -
ПРЕДАЙ ПОКАНАТА МУ ПО НАТАТЪК...




КОЙ Е ТОЙ ЛИ!? ЕДВА ЛИ ИМА НЯКОЙ, КОЙТО ДА НЕ ГО ПОЗНАВА,
НО И ЕДВА ЛИ ИМА НЯКОЙ, КОЙТО ДА ГО ПОЗНАВА ПО-ДОБРЕ ОТ МЕН! :)))))
И НЕ СЪВСЕМ... ;)

*

"Всъщност, просто човек..." -  написа някога за себе си Поета...

Но, дали е така... Кой ще ни каже... Ами, аз - един от многобройните му приятели! С малко закачка и много обич... Започвам! 
С  израстването на поета... в няколко фотоса :))



Хубавец от малък...



... и срамежлив :)))

изненадващ... (дори себе си ;)



буен... и... :)))


    Да не помислите, че тук е краят... Неееее... ;))

Дори и да не познаваш един автор поровиш ли се в творчеството му, ще откриеш толкова неща за него... Да го направим заедно... :)))

 

"От село съм. Съвсем обикновено..."

(родната стряха)

 

(мама Елена и татко Йордан)

Обикновено, но не съвсем... То е едно неповторимо кътче в сърцето на Северна Добруджа, най-голямото село в България -  Айдемир

Поет е, но поет -  професия знаe, че няма...

Актьор е, но актьор -  къща храни ли?!

 

 

 

Затова запретва ръкави и бачка цяло лято в строителството...

Но не спира да пише... 

"Моите стихове не се декламират...

(Как, като станаха над 600 - трудно се помнят)

 Тяхната сила е в друго нещо.  Искам всеки да ги разбира,  и ако може да ги усеща..."

 

Как пише, Валентин ли!? Като безпогрешно улавя пулса на времето, в което живее и следва  ударите на сърцето си...

Но безспорно най-доброто му произведение е – неговият син Ивайло...

 

Ето и един мъдър бащински съвет... :)))

"Сине, не бъди като баща си –
да превръщаш думите си в стих.
Римата така съм я намразил...
От живота еликсир не пих...
Портмонето ми – река безводна,
паметник във джоба ми тежи..."

Но въпреки това едва ли ще се изненадате от завещанието, което му оставя...

"Не упреквай, че ти завещавам
стихове, в които съм живял.
Само писаното зная, че остава...
Липсвам ли ти – потърси ме там!"

Какво са приятелите за Валентин и той за тях!

"Мога да преглъщам лошотията,
а от доброто да наливам в кана...
Повръщам, махмурлийски, немотията...
Приятелската болка ми е рана..."

 Валентин не се кланя на идоли, но за него той е богоравен -  ВОЛОДЯ ВИСОЦКИ...

"Той знаеше как пее тишината,
високо как орлите си гнездят.
С гърдите как се спира буен вятър...
Той знаеше... Следа е в тоя свят..."

Магията за Валентин в този живот е ТЕАТЪРА, но дали играе  роли в живота!?...

"Не плачи в живота, актьоре...
В този глупав балкански вертеп
предстои ти прекрасната роля –
да играеш достоен човек."

Болката на Валентин за страната, в която живеем...

"България ужасно я боли,
че някой все ехидно я предава,
че някой с нея като с курва спи,
че за стотинки жалки я продават..."

И любовта му към Родината – България...

"А ти – безоблачно красива
и с грацията на сърна...
Ангел от небето сбира
сълзите ти от младостта.
Те в седем шепи се побират,
във седем Рилски езера." ("Чуй го!) 

 Неговата ВЪТРЕШНА БОРБА

"Ще се боря! Не искам да бъда
черен камък на бяла постеля.
И макар да съм с гарванска мъдрост,
с пойни птички мечтая да пея..."

 На въпроса «С какво да ме запомните, пък мене?» отговаря така...

"Не ме помнете, а бъдете с мен,
докато още дишам и ме има.
 Дори да съм съвсем обикновен,
аз мога да обичам непростимо."

Това е той... Идва с гръм, със скъсани струни, с пукот на изпотрошени клони, с цялата тъга на есента, с нейната пъстрота и шареност... и Вярата в Доброто (все още)... С книга, в която  е събрал всичките си терзания... И една щурчова песен. От ония, дето тръгват през някоя студена нощ и обикалят всеки хълм... Търсеща приятеля, поета Стефан Калев, който от години свети ярко, там горе сред звездите...  Боли, но пее... Чуй песента му...


ВАРНА
на 27. 11. 2009 /петък/
от 18 часа
в КАРИН ДОМ
/Морската градина до Пикадили парк/

"НЕ МЕ ПОМНЕТЕ, А БЪДЕТЕ С МЕН..."
Валентин Йорданов

Защо не мога да спра сълзите си? Толкова е хубаво това, което си написала и показала. И което предстои да се случи във Варна.
Може би защото съжалявам, че едва ли ще успея да отида. Съжалявам не защото ще изпусна възможността да се запозная с Вальо, а точно защото го познавам, защото знам какъв празник за душата са срещите с него.
Варналии, завиждам ви!

не съм срещала по вълнуващо и пъстро представяне на творец и човек...
това за мен и моето светоусещане е Слънцето в пълната му сила и яркост, такова каквото само друг талант
може да извае!!!

поздравление и на Вал и за Теб!

Мерси лудетино! Това само ти можеш да го направиш! Както обичам да казвам - В такива случаи вулканите мълчат конкретно!
Бих ползвал и още един клиширан израз , но малко перефразиран тук , сега от мен, а именно едно плакатно президентско лого:
ТЯ Е!

Да Ани, ти си!!!!
Благодаря ти!

Чудесна си! Неочаквано и вълнуващо си представила Вал с гръм и трясък! :) -8-

Всичко, което прочетох за Вал ме кара да съжалявам, ама много да съжалявам, че не съм около него. Толкова ми липсва общуването с хора като Вал, като теб Ани. Толкова красиво е това, което си направила по-горе.
И знаете ли - драго ми е, че ви има.
Да сте живи и здрави!
От Сия, Смолян

Вал, много се радвам за теб!
Представябето ти тук е подобаващо силно за поет, раздаващ себе си в стихове и рими
Надявам се да се видим!
Успех, друже! :)

Много се радвам за теб, Вал*!
Представянето ти тук е подобаващо за поет, раздаващ себе си в стихове и рими!
Надявам се да се видим!
Успех!!! :)

Много вълнуващо и затрогващо представяне!!!

Представянето ти ще бъде силно и завладяващо, в това съм повече от сугурна. Но по-важното е да видиш колко много истински приятели са с теб в този момент,споделят вълнението и трепета ти и те подкрепят.Какво по-хубаво от това??? Успех, приятелю!!!

Успех ВАЛ....!!!

Ot nqkolko godini si mislq,4e si mi priqtel,makar i samo tuk.Nikoga ne sym te vijdala,nito 4uvala.Radvam se na vseko stih,napisan ot teb.Znam,4e e napisan s 4uvstvo i vqra.Gordq se s vseki tvoi uspeh.Bydi jiv i zdrav!

http://valiordanov.blog.bg/izkustvo/2009/12/01/.446474