*
*
*
 
"Луната блести...Тихо се нижат мечти...
Думи красиви... Нежно притваряш очи...
Изгрява усмивка...
Обичам те... нашепваш / ти "
Iv Zik

*
*
*
А, какви ли са твоите думи за Лека нощ... :)
Любим стих или музика!? :)


~  СЛАДКИ СЪНИЩА, ПРИЯТЕЛИ ~

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

http://vbox7.com/play:86dd145c&r=emb

Когато ти ми казваш "лека нощ"...
звездички две запалваш ми в очите,
на устните изгрява ми луна,
а слънцето в сърцето ми прибра лъчите,
залезе тихо и заспа...



И втурвам се в съня си да те търся,
възсядам вятъра, препуснала навън,
коси разрошвам... от роса да ги отърся,
знам... ти ме чакаш в твоя сън...

Заспиваше ли? Май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга! ….
Самичък съм, а тъй ми се говори …
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди! Ще си отида скоро.
Дойдох аз тук на бурята с плача …
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал!
Човекът като дяволът бил лош.
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът! Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп, ни с рязана глава …

Но ти заспа!…А тъй ми е студено!…
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! Защо?

Говори, говори, говори! -
аз притварям очи и те слушам:
Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша. . .
Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?
Там ли, дато свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?

Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!

Сънувах, че някога (много отдавна)
бил Дяволът с кръв и със плът.
Душата си щедро на други раздавал
и сторвал на мравката път.
Презирал парите, раздал си имота
на други (по-бедни) души
и слагал хранилки за горски животни,
лекувал ранени сърни...
На бледен аскет благонравен приличал.
Сърцето му - истински дар!
Подавал си всяка страна за плесница,
умирал си той за шамар...
Веднъж, уморен от последното дело,
белязано с честност и жар,
той спрял във порутено мъничко село
и влязъл във селския бар.
Във бара, разбира се, имало само
пет-шест леконравни жени,
два-трима разбойника(леко пияни),
дузина велможи с пари...
Огледал се Дяволът, кимнал сърдечно
и седнал на бара от чам.
Поискал си чаша вода (най-човешки)
и пийнал от нея без срам.
Понеже изглеждал щастлив и доволен
на фона на грозната нощ,
една проститутка любезно помолила
да бъде със нея за грош.
"Аз нямам грошове. Душа имам само -
голяма и гола душа" -
отвърнал й Дяволът благо през рамо...
Хем благо, хем с малко тъга...
"Раздавам се щедро - на всички, навсякъде,
а после се чувствам богат.
И нищо, че ходя със кръпки по лактите!
Обича ме целият Свят.
А ти, малка скитнице, тъжна изглеждаш!
Защо се продаваш така?"...
Погледнала тя изпод тънките вежди,
отвърнала - "Нямам душа!".
И Дяволът млъкнал, и шумно преглътнал
последната глътка вода.
Излязъл след туй, но се върнал от пътя
и тихо й казал - "Ела!"...

Събудих се. Стана ми много студено.
И тъжно... Какъв странен сън!
Живее ли мъничко дяволче в мене?!
Кикоти се вятърът вън...