ОМАНА

 

                                                    посветено*

 

                                Имам вкус на море...

                    

                                На буйно море,

                                пленило реки закачливи...

                                Ти си – бряг ожаднял,

                                              що вълните зове

                                и от морската пяна пенлива,

                                сътворяваш ме – блян,

                                               пълнолунно мечтан

                                и задъхано, бавно отпиваш...

 

                                Имам дъх на поле...

 

                               Некосена трева,

                               на разсъмване в диви усои...

                               Като биле любовно съм

                                               от венец на мома –

                               порочност в мислите твои.

                               От сто билки омая

                                              само мен пожела,

                               със страстта на нестихващ порой...

 

                               Имам цвят на дъга...

 

                               Пъстрокрила дъга,

                               в която художник е влюбен...

                               Ти си – дъжд ослепял

                                                     от таз красота,

                               с поглед трескаво търсещ, бездомен –

                               плач небесен проливаш,

                                                           цветовете отмиваш,

                               за да слеем душите си... В спомен.

 

Прекрасно! Каня те за член на Зелената партия ,която споделя същите възгледи !

Винаги ли съчетаваш полезното с приятното!? :)))

Усмивки за празника! ;)

Me4taq te, Omana! K(r)iss

Това е истинска картичка на любовта:)))

И крачка към нея.

Беше ми трудно да ти напиша веднага отзив, защото когато четях първия път си представях забързан планински поток, спускащ се между скалите, спиращ за миг пред някое препиятствие, което заобикаля нетърпеливо и отново се втурва в безкрая...Може би ритъма на стихотворението ...не зная, но колкото пъти го чета си представям отново тази картина...

Тогава да внимавам в картинката! :))) - отговорило ехото...

простираш дъга с вкус на море...

Понякога като поточе,
друг път като... лава :)
Така е... Времето тече,
животът продължава! :)

Сред уханното поле
Славето венец плете,
На глава си го кичи,
толкова й прилича...
Славей сладко запява
и на Слава припява...

* в теб е извора, Слава! :)

Прекрасно е..., Ев... :')
~8~

като момчето, на което е посветен... <3